България е на 112-то място по свобода на медиите според годишната класация на неправителствената организация „Репортери без граници“. Страната ни пада с една позиция в списъка със 180 страни.
Кореспондентът на bTV в Париж Десислава Минчева разговаря с шефа на бюро „ЕС и Балкани“ в „Репортери без граници“ – Павол Салай и потърси отговор защо ситуацията със свободата на медиите в България се влошава.
От последния Ви доклад оставамe с впечатление, че Европа е доста неравномерно представена в класацията. Челните места са европейски, но европейски страни са и след 100-ото място. Какво говори това за ЕС?
Салай: ЕС не успява да защити собствените си ценности на своя територия. ЕС за жалост не попречи на Виктор Орбан да изгради в Унгария същински анти-модел на свобода на медиите. Той си сътрудничи днес с други европейски страни като Полша и Словения. За съжаление, ЕС не може да гарантира защита на български журналисти, нито успява да подобри свободата на медиите в България. За разлика от Унгария или Полша, например, журналисти в България са заплашвани физически. Сигурността им е под въпрос.
Имате ли конкретни примери? Какви сигнали получихте?
Салай: Миналата година главният редактор на в. „168 часа“ Слави Ангелов беше брутално нападнат. Още не знаем кои са поръчителите. Полицията започна да пази журналиста Николай Стайков, едва, когато ние сигнализирахме. А той беше получил смъртни заплахи. Димитър Кенаров пък беше задържан, докато отразява протест. С белезници, беше държан 5 часа от полицията без основателна причина. Това е емблематичен случай за България. Вместо да защитават журналисти, институциите поставят под въпрос сигурността им и им пречат да вършат работата си. Прокуратурата отказа да разследва задържането на Димитър Кенаров, както и не бяха идентифицирани нападателите от полицията.
Като анализирате ситуацията в България, след 2 години на 111-то място в класацията и сега на 112-то, къде е коренът на проблема?
Салай: В класацията по свобода на медиите, България е последна след страните от ЕС, но и на Балканите. Свободата на медиите в България е в клопка, в задънена улица. Според нас проблемът е в липсата на политическа воля да се подобри свободата на медиите. Досегашното правителство не даде отговор на нашите конкретни предложения, а ни беше обещано от премиера Бойко Борисов.
Тоест Вие сте били в контакт в правителството в оставка и лично с премиера Бойко Борисов?
Салай: Точно така. Наш екип се срещна с Бойко Борисов, срещна се и с българския президент Румен Радев. Тогава Бойко Борисов обеща да се запознае с предложения на „Репортери без граници“. Но ние никога на получихме отговор от него. Затова и решихме преди последните парламентарни избори да направим публични нашите конкретни предложения. Обърнахме се към политическите партии и избирателите, за да имат предвид свободата на медиите за изборите.
Бихте ли потърси ли контакт и с бъдещото българско правителство?
Салай: Да. „Репортери без граници“ защитават свободата на медиите чрез обществен дебат, но ние сме отворени и за дебат с институциите. Ако видим, че има шанс да подобрим свободата на медиите в България, ще направим връзка с правителството. Ще се опитаме да го убедим в необходимостта от прилагането на нашите конкретни предложения. Сред тях е улесняване на достъпа до информация, до журналистически разследвания, както и защита на журналисти. Имаме предложения за подобряване на независимостта на обществените медии. Предложихме и конкретни мерки за повече прозрачност при разпределяне на средства – национални или европейски. В момента тези средства се разпределят по неясен и несправедлив принцип.
Мислите ли, че обвързването на европейските фондове със спазването на принципите на правовата държава могат да помогнат?
Салай: Новият механизъм за принципите на правовата държава още не е влязъл в сила. Очакваме валидирането му от Европейския съд. За съжаление, този механизъм не взима като критерий свободата на медиите. Но пък много разследващи журналисти работят върху европейските фондове. Косвено, това може да помогне за свободата на медиите. Смятаме, че Европейската комисия трябва да използва компетенциите си и да разследва разпределянето на европейски фондове в български медии. Трябва да прецени, че то е неравностойно. Трябва също и лидерите на европейските институции, но и на отделните държави да осъдят атаките срещу свободата на медиите, без да се съобразяват с този или този национален лидер, просто, защото той принадлежи на тяхното политическо семейство.
