През последните месеци отношенията между европейските страни и Турция видимо се влошават. Противоречивите действия на турския президент Реджеп Ердоган предизвикват доста критики в ЕС. Тези порицания на свой ред пък явно изнервят турския държавен глава, който не остава длъжен и също отговаря с нападки. 

В ескалацията на тази словесна престрелка Ердоган не се колебае да използва чувствителната за европейските граждани тема за сирийските бежанци и на няколко пъти заплаши, че ще залее стария континент с мигранти, ако продължат критиките към външната му политика. 

Заплахите обаче се оказват двуостър нож. Тази форма на „изнудване” до голяма степен втвърдява антитурските настроения в европейското обществено мнение, а и сред лидерите на държавите в ЕС. 

От началото на ноември Турция включи ново оръжие в „студената война” с ЕС. Анкара обяви официално, че започва да екстрадира всички европейски джихадисти от ИДИЛ към родните им страни. 

Според турския вътрешен министър Сюлейман Сойлу в страната му в момента са задържани близо 1200 бойци на „Ислямска държава”, а още 287 са били хванати след началото на военната операция на Анкара в Североизточна Сирия, пише „Ал Джазира”. Според британското издание „Гардиън” пък чуждестранните ислямистки бойци, затворени в Анадола са 2500. 

Заловените терористи са от Франция, Германия, Белгия, Холандия, Швеция, Финландия, Дания, Великобритания, Италия и Австрия. Допълнително около 90 000 мъже, жени и деца с предполагаеми връзки с Халифата са задържани от кюрдските сили в Сирия. 

Турското решение за репатриране предизвика негативна реакция сред доста от европейските лидери.  Това е разбираемо, защото ако страхът от нова бежанска вълна от Сирия сред европейците е силен, то когато става въпрос за репатриране на джихадисти, общественото мнение е още по-негативно настроено след кървавите ислямистки атентати на стария континент през последните години. 

Европейските държави настояват заловените джихадисти да бъдат съдени там, където са заловени. Най-върл защитник на тази позиция е Франция още от 2017 г. През октомври френският военен министър Флоранс Парли отново заяви, че Париж не е променил мнението си по въпроса и че „тези, които са извършили престъпления в Сирия, трябва да бъдат съдени там”, отбелязва вестник „Вашингтон пост”. 

Дали като отговор на изказванията от Франция, или е чиста случайност, Турция сега пък обяви, че в началото на декември ще върне във Франция 11 джихадисти.

Турският вътрешен министър Сюлейман Сойлу е категоричен, че Турция „не е хотел” за чуждите терористи, а освен това и те самите желаят да се върнат в родните си държави. 

Намерението на Анкара да репатрира бойците от „Ислямска държава” в Европа, обаче се сблъсква с правен прецедент – през последните години се утвърди практиката европейските държави да лишават от гражданство тези свои поданици, които са се присъединили към терористите в Близкия изток. Това възпрепятства тяхното връщане. 

„Ал Джазира” напомня, че Сойлу критикува позицията на държавите от ЕС по въпроса с джихадистите и я определи като опит за създаване на ново международно право. Според турския външен министър практиката за лишаване от гражданство се ползва от европейските  като инструмент в борбата срещу тероризма, а на Турция вече ѝ е писнало от това. 

В спора се намеси и американският президент Тръмп, който открито подкрепи репатрирането на европейските джихадисти. На 11 ноември той призова „Великобритания, Франция, Германия и другите европейски съюзници да си вземат обратно близо 800 бойци на ИДИЛ, които ние заловихме в Сирия, и да ги изправят пред съда”. Тръмп завърши изказването си със заплахата, че ако това не стане, той ще „хвърли затворниците на границите им”, отбелязва „Индипендънт”. Американският президент не забрави да напомни на европейците и че не са споделили със САЩ тежестта на борбата с ИДИЛ. 

Очевидно Европа попада под кръстосан огън по въпроса за съдбата на нейните джихадисти. Освен че е противоречива, не се знае и доколко тази практика с лишаването от гражданство е успешна в борбата срещу екстремизма, защото може би е по-добре тези заловени ислямистки бойци да бъдат под зоркия контрол на своите собствени държави, отколкото да се скитат зад граница. 

Защо обаче европейските държави реагират толкова неохотно на идеята за репатриране на членовете на ИДИЛ в родните им страни? Първите им опасения са свързани с политическите последствия на тази стъпка, смята изследователят Джон Луис от Програмата за проучване на екстремизма в университета „Джордж Вашингтон”.

Другите европейски тревоги са, че нямат достатъчно ресурси, за да контролират ислямистите и това може да доведе до радикализация в европейските затвори. Според Луис друг фактор, който предизвиква колебание в Европа по отношение на екстрадицията на терористите, e законодателство на някои от държавите в ЕС, в което няма заложени силни мерки по отношение на тероризма. В резултат на това при разследванията на случаи, свързани с предполагаем тероризъм е трудно събирането на доказателства, особено когато то трябва да стане в този дълго разкъсван от война регион. 

Освен външни критики, изненадващо нежеланието да бъдат репатрирани джихадистите, предизвика и обществени брожения в някои европейски държави. Практиката да се отнема гражданство е стар феномен, който държавите често използват, за да постигнат различни цели, като една от тях е да се освободят от неудобните си поданици. Затова и този способ за решаване на вътрешни проблеми среща доста критики от страна на правозащитници, още повече че Универсалната декларация за правата на човека определя гражданството като базово право.

Споразумението на ООН от 1961 г. ясно посочва, че никой не може да бъде лишен от гражданство на база на раса, религия или политически убеждения, както го и забранява в случаите, когато дадената личност остава без никакво поданство. Доклад на Международния център за контратероризъм в Хага също определя практиката да се отнемат гражданства на личности, уличени във връзка с ИДИЛ като „проблематична” и влизаща в конфликт с международното право. 

Вътрешните брожения в Германия срещу действията на федералното правителство спрямо неговите граждани, заловени на територията на Сирия и Ирак при разгрома на ИДИЛ, намериха израз и подкрепа, след като бабата и дядото на две момичета, задържани в затворнически лагер за джихадисти в Сирия, заведоха дело в Берлинския административен съд, заявявайки своето желание да приберат своите внучки. 

Скоро след този случай външното министерство в Берлин обяви своята готовност да приеме във федералната република всички сирачета и деца, чиито родители са германски граждани, отбелязва „Дойче веле”. Миналата седмица за пръв път Германия сама без външен натиск е репатрирала своя гражданка, заподозряна във връзки с „Ислямска държава” от  Сирия, съобщава медията. 

Очевидно европейските страни няма да успеят напълно да се освободят от своята отговорност за техните радикализирани граждани. Дали обаче имат стратегия какво да правят с тях след репатрирането им? 

Същият въпрос с пълна сила важи и за Балканите. Според данните на „Суфан център” 845 души от региона са се сражавали за халифата на Багдади, а вече няколко пъти босненски медии повдигат въпроса, че близо 300 души от тяхната страна очакват екстрадиране в Сараево от Сирия.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!