Близо половин милион души по света могат да загубят живота си до февруари заради мощното явление „Ел Ниньо“, показва изследване на базирания в Чикагския университет Climate Impact Lab.
Според доклада „Ел Ниньо“ ще предизвика рекордни глобални температури, тежки суши, горски пожари и намаляващи водни ресурси. Изследователите смятат, че между юни и края на февруари до 451 000 души ще загинат заради горещините, причинени от „Ел Ниньо“.
Очаква се най-тежки да бъдат последиците в по-бедните държави, които и без това се борят с продоволствена несигурност и високи разходи за енергия, отчасти заради климатичните промени и последиците от войната в Иран, предаде Асошиейтед прес.
„Ел Ниньо“ е естествен климатичен модел, който обикновено води до повишаване на глобалните температури. Сега явлението е преминало в необичайно силна фаза и се очаква да достигне рекордни стойности.
В съчетание с глобалното затопляне, причинено от замърсяването с изкопаеми горива, последиците от горещините могат да бъдат тежки, сочи анализът.
Опасността може да продължи и след края на „Ел Ниньо“
По думите на Майкъл Грийнстоун, съосновател на Climate Impact Lab и съавтор на изследването, опасността от високите температури вероятно ще продължи и след февруари, въпреки че се очаква „Ел Ниньо“ да приключи дотогава. Според него последиците от климатичния феномен могат да се усещат чак до следващото лято.
Изследването показва, че горещините са най-опасни в места, които вече са горещи и сравнително бедни, посочи Грийнстоун.
„Ако вече се намирате на горещо място, още няколко градуса ще бъдат много по-опасни“, подчерта той. И добави, че по-богатите региони обикновено имат по-добър достъп до климатизация, надеждни водоснабдителни системи и функциониращи здравни услуги.
Докладът съчетава сезонни прогнози за температурите с локализирани оценки за влиянието на високите температури върху смъртността в повече от 24 000 региона по света.
Изследователите са изчислили допълнителния брой смъртни случаи, свързани с жегите, като са сравнили очакваната смъртност при високите температури, предизвикани от „Ел Ниньо“, с тази при температури, сходни с наблюдаваните през последните три десетилетия.
Според тях броят на жертвите вероятно ще нарасне. Очаква се явлението да продължи до пролетта в Северното полукълбо, което означава, че въздействието на високите температури може да се запази и през летните месеци.
Освен това смъртните случаи от екстремни горещини ще се добавят към очакваните жертви от други метеорологични явления, свързани с „Ел Ниньо“ - сред тях пожари, наводнения и суши.
„Това е толкова голямо число, че човек може да остане безразличен към него, но зад него стоят родители и деца, баби и дядовци и съседи, хора, които ходят на работа, грижат се за семействата си и живеят живота си“, добави Грийнстоун, цитиран от Си Ен Ен.
Докладът все още не е преминал през научно рецензиране, но за изготвянето му са използвани методологии, които вече са били подложени на научна оценка.
Глобалният юг ще понесе най-тежките последици
Изследването на Грийнстоун и колегите му предупреждава също, че най-тежко от екстремните горещини ще пострада Глобалният юг - термин, който не обозначава конкретен географски район, а обобщено се използва за развиващите се държави.
Според изследователите най-сериозно ще бъде засегнат районът Сахел в Африка - държавите, разположени по полусухия южен край на пустинята Сахара. Там се очакват около 66 800 допълнителни смъртни случая.
Други сериозно засегнати райони са Южна и Югоизточна Азия, както и части от Латинска Америка.
Изследователите прогнозират около 19 400 допълнителни смъртни случая, свързани с горещините, във Филипините, Виетнам, Тайланд и Камбоджа, както и 19 300 в Индонезия, 15 800 в Индия и 13 300 в Бразилия.
„Ел Ниньо“ може да донесе 44% повече дни с екстремни горещини
Според учените през следващите месеци „Ел Ниньо“ ще повиши глобалните температури на сушата с 1,2 градуса по Целзий над нормалните стойности.
Това необичайно затопляне е сходно с условията, които според прогнозите климатичните промени ще донесат след около 20 години. То ще доведе до 44% повече дни с екстремни горещини в сравнение с нормална година, сочи изследването.
Мерките, които могат да спасят човешки животи
Въпреки мащаба на прогнозите правителствата могат да предприемат конкретни мерки за ограничаване на последствията, посочват авторите на доклада.
Сред тях са системи за предупреждение при опасни горещини, охладителни центрове, пунктове за осигуряване на вода, защита на работещите на открито, разширяване на капацитета на болниците и целенасочена помощ за възрастни хора и други уязвими групи.
„Подобряването на реакцията при извънредни ситуации и по-доброто насочване на усилията ни могат да спасят много човешки животи тази година“, заяви съавторът на доклада Тамма Карлтън, ръководител на научните изследвания в Climate Impact Lab и асистент-професор в Калифорнийския университет в Бъркли.
„Но след 20 години, когато днешните екстремни температури се превърнат в новото нормално, не искаме да се намираме в постоянно състояние на извънредна ситуация“, добави тя.
