Молдова продължава да се дистанцира от съветското си минало, след като през пролетта напусна Общността на независимите държави (ОНД).
Страната премахва 32-та района, които представляват местните административни единици, приблизително съответстващи на френските департаменти. Административно-териториалната реформа на страната с население от 2,4 милиона души е предложена през 2023 г. от либералния министър-председател Дорин Речан. Първоначалният план предвижда броят на районите да бъде намален на десет, коментира БГНЕС.
През юли назначаването на Василе Тофан за ръководител на правителството, който не крие възхищението си от либертарианските възгледи на аржентинския президент Хавиер Милей, разширява обхвата на проекта. В крайна сметка Молдова ще бъде разделена на три региона – Северен, Централен и Южен, със съответно административни центрове Бълц, Кишинев и Кахул. Към тях ще бъдат добавени общините Кишинев, Бълц и Тараклия, които ще се ползват със специален статут.
Автономната териториална единица Гагаузия обаче ще бъде запазена. Тя е създадена през декември 1994 г., за да сложи край на конфликта между централното правителство и сепаратистите от Комрат.
Инициативата е насочена преди всичко към намаляване на разходите за издръжка на местните власти. Тя е придружена от първи етап на доброволно обединяване на общини с цел премахване на тези с по-малко от 3000 жители. Те съставляват 87% от всички общини в страната.
„Създаването на региони е необходим етап от модернизацията на Република Молдова, като се намалят броят им, бюрокрацията и правомощията им“, посочва правителството в законопроекта си. Последната реформа от този тип е от 2003 г., след завръщането на комунистите на власт.
Правомощията на регионите ще бъдат ограничени и ще се съсредоточат върху подкрепата за регионалното развитие и сътрудничеството между кметствата. Регионалните власти ще анализират приоритетите на съответните географски райони и ще ги обобщават в програма за развитие, както и в портфейл от междуселищни и регионални проекти. Те ще подготвят и реализират тези проекти съвместно с кметствата и при поискване ще оказват съдействие за осъществяването на местните им инициативи.
Румъния през 2026 г. все още следва административната карта от 1968 г.
Законопроектът се ползва със солидно парламентарно мнозинство и се очаква да бъде приет преди местните избори, насрочени за следващата година. Той обаче среща съпротивата на Социалистическата партия, която го смята за противоконституционен заради два члена от Конституцията, в които се споменава понятието „район“.
„В най-новата история, когато десните сили са били на власт, Молдова непрекъснато е вървяла към катастрофа: премахването на районите, кражбата на милиарди, приватизацията на стратегическите активи и много други. След това патриотите, политическите сили от център-ляво, дойдоха на власт и се оказаха принудени да поправят всичко това“, написа бившият проруски президент Игор Додон във Facebook.
Правителството в Кишинев от своя страна уверява, че въвеждането на понятието „регион“ ще улесни достъпа на Молдова, която е кандидат за членство в Европейския съюз, до европейско финансиране, особено по трансгранични програми. Сред инфраструктурните приоритети са изграждането на четири нови моста над река Прут, които трябва да укрепят връзките със съседна Румъния.
От другата страна на Прут дебатът за административно-териториалната реформа в Румъния периодично се връща в обществения живот след революцията от 1989 г. Опитите за промяна обаче неизменно се сблъскват с инертността на политическата система и клиентелистките интереси.
Румъния продължава да функционира по административния модел, въведен от президента Николае Чаушеску през 1968 г., в началото на първия му мандат. Страната е разделена на 41 окръга, а Букурещ има специален статут.
В началото на 2000-те години социалдемократическият министър-председател Адриан Нъстасе обмисля намаляване на броя на окръзите, но не успява да реализира проекта. През 2011 г. неговият наследник, демократично-либералът Емил Бок, предлага Румъния да бъде разделена на осем региона, но не успява да постигне съгласие за териториалните им граници. Две години по-късно социалдемократът Виктор Понта също не успява да постигне напредък по въпросите за административните центрове и правомощията на бъдещите региони.
След като през юни миналата година президентът Никушор Дан го посочва за министър-председател, Еуджен Томак определя административно-териториалната реформа като един от приоритетите си. Впоследствие обаче се отказва да представи кабинета си пред депутатите заради липса на политическа подкрепа.
Административно-териториалната асиметрия между Молдова и Румъния би представлявала сериозна, но често пренебрегвана пречка пред евентуално обединение на двете държави. От началото на годината Кишинев отново поставя въпроса, макар и без широка публичност.
Румъния е унитарна държава, докато Молдова включва в състава си автономната териториална единица Гагаузия. При евентуално обединение би се наложило или премахване на гагаузката автономия – рисковано решение в регион със силно руско влияние, или създаване на други автономни региони.
Сред възможностите би било учредяването на Секуйска земя за унгарците в Трансилвания, подобно на съществувалата автономна област в периода 1952–1968 г. Подобен подход обаче би насочил страната към федерализация, чиито перспективи остават несигурни.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
