Mеждудисциплинарна група от учени, включваща историци, геолози, физици и археолози от Испания, разкриха мистерията за произхода на древния мегалитен паметник - долменът Менг. Изследването е публикувано в списание Science Advances.
Долменът Менга е мегалитно съоръжение, съставено от масивни каменни блокове, някои тежащи до 150 тона. Той се намира край град Антекера в испанската провинция Малага.
Учените предполагат, че изграждането му е започнало преди около 6000 години.
За да създадат този сложен паметник, неолитните строители трябвало да притежават напредналите за времето си инженерни умения, необходими за преместване и прецизно позициониране на огромните камъни.
Изследователите смятат, че камъните за долмена са били изсечени на около километър от строителната площадка, след което били транспортирани на шейна по дървена пътека.
След това част от хълма е била изкопана, за да се монтират камъните за стените, като се вклинили в скалната основа с помощта на противотежести и рампи.
Камъните са поставени под ъгъл навътре, намалявайки размера на покрива и придавайки на паметника трапецовидна форма. Този процес изисквал използването на лостове.
Вътрешните каменни стълбове са монтирани по подобен начин, след което върху тях са положени масивни камъни, които да служат като покрив.
Всички етапи на конструкцията са изисквали висока точност, за да се осигури плътно прилягане на компонентите на долмена. Каменните блокове също са поставени по такъв начин, че да останат здрави хиляди години.
Проучването показва, че хората от неолита не само са имали инженерни умения, но и познания за естествените материали, за да създадат издръжливи структури като долмена Менга.
Долмените са мегалитни съоръжения, изградени от няколко положени отвесно каменни плочи, които образуват камера и са покрити с друга каменна плоча.
Названието произлиза от външния вид на обичайните за Европа конструкции - повдигната на каменни опори плоча, напомняща маса.
Долмените са свързани с религиозните вярвания и ритуали на древните хора и много често са използвани за погребения.
Разпространени са в Европа, Азия, Африка, главно в крайморските области. Датирани са към Бронзовата и към Ранната желязна епоха.