Работи ли машината, която убива тайни? Отговор на този въпрос търси журналистът от списание „Форбс" Анди Грийнбърг, който пристигна в София, за да представи книгата си, посветена на пътя на една секретна информация към масовата публика.
Грийнбърг се среща с Асанж три седмици преди „Уикилийкс" да взриви света с публикуването на 250 000 секретни дипломатически грами. Джулиан се появява на корицата на „Форбс", а журналистът започва да събира пъзела за начините, по които грифът „Строго секретно" става всекидневно четиво за милиони по света.
„Уикилийкс" леко слезе от сцената за около година, след като Джулиан Асанж изчезна от радара. Но „Уикилийкс" имаше участие в аферата „Сноудън". Ако си спомняте, Асанж и друг високопоставен представител на платформата положиха усилия в уреждането на убежище за Сноудън в Русия. Така че „Уикилийкс" е част и от тази история и продължава да публикува документи. Наистина отзвукът е по-слаб, но те не са по-малко важни от предходните”, коментира Анди Грийнбърг пред bTV.
Според него Асанж и Сноудън имат една сходна черта - невероятно силната воля, която ги кара да вярват, че истината е по-силна от правилата.
Книгата на Грийнбърг започва с Даниел Елсберг и разкриването на секретни документи за войната във Виетнам в началото на 70-те и стига до наши дни.
„Разговорите по телефона никога не са лични. Знам това. Например за книгата разговарях с мнозина, които се интересуват от своето лично пространство - хакери и хора, свързани с „Уикилийкс”, и никога не говорихме по телефона за секретни неща, използвахме криптирани съобщения”, разказа Грийнбърг.
Авторът е сред хората, които първи разпространиха по света разкритията на сайта „Бивол" - българския партньор на „Уикилийкс”.
