Нелегалната заетост все още е най-често срещаното от приетите „дребни нарушения“ в Австрия  - почти две трети (63%) от австрийците смятат това за нещо нормално, съобщи австрийската новинарска агенция АПА.

Повече от една трета (37%) от населението също така не смятат, че е проблем да се работи „на черно“. Това показват данните от представително проучване на базирания в Линц експерт по икономика и недеклариран труд Фридрих Шнайдер.

Австрийците са най-склонни да приемат недеклариран труд в областта на електротехническите услуги и ремонта на автомобили, но също така и грижи за красотата и масажи или татуировки, както и дейности, свързани с дома и градината.

Почти две трети от анкетираните заявяват, че работата „на черно“ прави много неща достъпни. Всеки втори е посочил високата данъчна тежест като причина за недекларирана работа. Само 4% смятат, че трябва да се съобщава за такива услуги. 79% от 1000 респонденти са на мнение, че държавата използва парите от данъци разточително.

Шнайдер оценява обема на недекларираната работа през тази година на 34,5 млрд. евро, т.е. около 7,5% от официалния БВП. Това е увеличение с 1,25 млрд. евро, или 3,8% в сравнение с 2023 г.

Според Шнайдер сенчестата икономика служи и като буфер за загубата на доходи поради инфлацията и по-високите цени на енергията. Две трети от стойността, създавана от недеклариран труд, идва от хора, които са самостоятелно заети или наети  на официална работа и плащат данъци, но не плащат данъци за работата „на черно“.

Най-големият губещ е държавата, която губи данъци и най-вече социалноосигурителни вноски, възлизащи на 1,5-2,5 млрд. евро годишно.

Данъчните загуби обаче ще бъдат ограничени, според Шнайдер, тъй като парите, спечелени на в сенчестата икономика, веднага се изразходват в официалната икономика. Друг губещ са здравните застрахователи.

В сравнение на европейско ниво недекларираният труд в Австрия има нисък дял от БВП.

По-нисък е неговият дял само в Нидерландия и Люксембург. За разлика от тези страни, недекларираният труд е популярна практика в България, Румъния и Хърватия, където обемът му възлиза на около една трета от официалния БВП.

Продължи да четеш