Руският президент Владимир Путин печели категорично и очаквано изборите, показват първите данни след края на гласуването в Руската федерация.
Усилията на управляващите да легитимират електоралния триумф на Путин с висока избирателна активност в крайна сметка се увенчаха с успех и се изчислява на 63,7%.
Според екзитпол на държавния институт ВЦИОМ държавният глава се е преборил за четвърти мандат на поста, спечелвайки 73,9 на сто от гласовете. На второ място остава комунистът Павел Грудинин с 11,2 на сто подкрепа.
Отново държавен източник - агенция РИА "Новости", дава даже по-висок резултат на Путин - 76,3 на сто. Фонд "Обществено мнение" закръгля на 77%.
В родния си Петербург Путин се справя по-зле от средното за страната и има около 67,5% от гласовете според независим екзитпол. Следват Грудинин, Жириновски, телевизионната водеща Ксения Собчак и либералът Григорий Явлински.
При преброени 30,01% от бюлетините ЦИК отчита 73,11% за държавния глава. След него са Грудинин и "постоянното присъствие" на президентските избори - либералдемократът Владимир Жириновски.
Какво се случи?
След днешната си победа Путин има шанс да остане на поста до 2024 г., когато ще е на 71 г. "Ройтерс" отбелязва, че само Йосиф Сталин е управлявал по-дълго. Четвъртият мандат за Путин идва на фона на все по-сложни отношения със западните страни, сериозни изпитания за икономиката и световна тенденция към повишаване на военните разходи.
Освен всичко друго, през 2012 г. той се завърна в Кремъл при коренно различна международна обстановка, във време, в което никой не си е представял, че 6 години по-късно начело на САЩ ще е непредсказуемият за свои и чужди Доналд Тръмп, а Турция и Китай ще са се превърнали от партньори на Русия във все по-ясно изразени конкуренти за традиционните й сфери на влияние.
Проблеми не липсват и у дома - управляващите направиха всичко по силите си да мобилизират апатичните иначе народни маси и победата на Путин наистина дойде при висока активност. Въпреки това усещането, че руската политика е "надпревара с един кон" остава и така гневът на хората към политическата класа всъщност винаги е насочен към тези, които вече 18 години под една или друга форма не слизат от властта.
Според наблюдатели, кръговете около Путин осъзнават добре всичко това и именно това е причината за лансирането като антисистемен кандидат на ТВ водещата Ксения Собчак. Тя е сочена за по-приемлива алтернатива от дисквалифицирания опозиционен лидер Алексей Навални (който многократно е давал публичност на корупционни схеми на най-високо ниво) - продукт, предназначен специално за обиране на протестния вот на по-младите хора. Те не са никак впечатлени от парламентарно представените опозиционни партии, които във всеки ключов момент застават в подкрепа на властта.
Така и в хода на кампанията Путин продължи да затвърждава имиджа си на силен човек, който иска да продължи да управлява все по-силна в международно отношение държава, докато неговите опоненти си спестиха някои от тежките въпроси към него - даже и около отравянето на двойния агент Сергей Скрипал в Лондон броени дни преди изборите.
Навални и останалите силно критични към Кремъл активисти се обявиха за бойкот на вота и вероятно ще станем свидетели на нова протестна вълна. Тя обаче остава изолирана в по-големите градове. В провинцията все още почти никой не вижда алтернатива на сегашния режим.
