Според ново проучване хората, приемащи инжекции тирзепатид, са отслабнали повече и е по-вероятно да постигнат конкретни цели за намаляване на теглото, отколкото тези, приемащи семаглутид.

Изследователите от Truveta, компания за анализ на здравни данни, анализирали електронните здравни досиета на повече от 18 000 възрастни - всички с наднормено тегло или затлъстяване, които са използвали тези лекарства между май 2022 г. и септември 2023 г.

Констатациите са публикувани в понеделник в медицинското списание JAMA Internal Medicine, пише Си Ен Ен.

И двете лекарства са били ефективни - огромното мнозинство от хората, използващи тирзепатид или семаглутид, са загубили поне 5% от началното си телесно тегло след една година употреба.

Но 82% от хората, приемащи тирзепатид, са постигнали този важен клиничен показател, в сравнение с около 67% от тези, които са приемали семаглутид. При хората, приемащи тирзепатид, вероятността да загубят поне 15% от началното си тегло е повече от два пъти по-голяма, отколкото при тези, приемащи семаглутид - около 42% в сравнение с 18% след едногодишна употреба.

 

Средната загуба на тегло също е била постоянно по-висока сред приемащите тирзепатид с течение на времето. След три месеца хората, приемащи тирзепатид, са загубили средно около 6% от телесното си тегло в сравнение със средно по-малко от 4% загуба сред приемащите семаглутид.

Снимка: Ройтерс

След шест месеца средната загуба на тегло е била 10% при тирзепатид и около 6% при семаглутид. След една година средната загуба на тегло е почти двойна при приемащите тирзепатид - повече от 15% в сравнение с около 8% при приемащите семаглутид.

Тирзепатид и семаглутид имитират действието на чревния хормон GLP-1, който стимулира производството на инсулин в организма и забавя преминаването на храната през стомаха.

GLP-1 също така сигнализира на мозъка, за да подпомогне контрола на апетита. Тирзепатид стимулира и втори чревен хормон, наречен GIP, което може да спомогне за засилване на ефекта му.

Американската агенция по храните и лекарствата одобри версии на тирзепатид и семаглутид за лечение на диабет тип 2 и затлъстяване. Eli Lilly произвежда тирзепатид под търговското наименование Mounjaro за диабет и Zepbound за хронично регулиране на теглото, а Novo Nordisk произвежда семаглутид като Ozempic за диабет и Wegovy за регулиране на теглото.

FDA е одобрила по-високи дози както на тирзепатид, така и на семаглутид за лечение на загуба на тегло, но в новото проучване са разгледани само дозите за лечение на диабет тип 2.

 

Около половината от хората, включени в това проучване, са имали диабет тип 2, докато другата половина не са имали индикации за диагноза диабет в здравните си досиета и вероятно са използвали тези лекарства извън етикета за регулиране на теглото по преценка на лекаря си.

Когато констатациите от това проучване бяха публикувани за първи път в препринт миналата година, Novo Nordisk заяви пред Cи Ен Ен, че това не е справедливо сравнение.

"Дозите на семаглутид, оценени в този анализ, не са били изследвани за хронично регулиране на теглото и няма докладвани директни проучвания, които да оценяват Wegovy и тирзепатид", казва говорител в изявление.

Според новото проучване при лицата с диабет тип 2 загубата на тегло е била по-малко значителна от тези без диагноза, но средната загуба на тегло все пак е била по-голяма при тези, които са приемали тирзепатид.

Изследователите не са проследили леките странични ефекти от страна на стомашно-чревния тракт, като гадене и повръщане, като са отбелязали, че тези видове оплаквания може да не се регистрират постоянно в пациентските досиета.

Установено е обаче, че рискът от по-сериозни нежелани реакции - като чревна непроходимост, гастеопареза или панкреатит - е сходен при приемащите тирзепатид и семаглутид.

Наред със страничните ефекти, хората, които не са отслабнали, докато са приемали тези лекарства, може да са по-склонни да спрат или да сменят лекарствата, казват изследователите. Прекъсването на лечението е често срещано явление - повече от половината пациенти са спрели лечението си преди края на проучването, но процентите са сходни сред тези, които приемат тирзепатид, и тези, които приемат семаглутид.

Констатациите от това проучване съответстват на резултатите от клиничните изпитвания, но авторите отбелязват, че са необходими допълнителни изследвания, за да се сравнят ефектите, които тирзепатидът и семаглутидът имат върху други ключови здравни резултати, като например свързаните със сърцето събития.