Йоахим Рудолф е един от първите студенти, които успяват да избягат от Източен в Западен Берлин. Срещаме се на метри от Бернаурщрасе, която някога е била разделяна от Берлинската стена.
„Едва когато затвориха стената, ние разбрахме в каква ситуация сме поставени. Ние бяхме тогава млади хора, имахме живота пред себе си и не можехме да си представим, че през следващи 20-30-40 години трябва да живеем в тази диктатура”, разказва той.
Бягството се случва през септември 1961 година – месец, след като е издигната стената: „Открихме едно място, едно зелено поле, около 250 метра широко. През нощта го пропълзяхме. Започнахме около 23:00 часа и около 3:00 часа сутринта, вече бяхме в Западната част. Движихме се много бавно, много внимателно. Преплувахме и една малка река. Така достигнахме Западен Берлин”.
Година по-късно мъжът заедно със свои приятели започнат нова мисия- искат да спасят млада жена и малкото й дете. От западната страна на Бернаурщрасе студентите прокопават тунел до мазето на къща от източната страна на улицата: „Бежанците дойдоха тук и се събраха в мазето и преминаха през тунела до западната страна на Бернауерщрасе, където всъщност започна тунелът. Този тунел беше около 135 метра”.
В нощта на 14 септември през тунела преминават 27 източногерманци, а след ден още двама. Това е първото бягство успешно бягство през тунел в разделения град.
„Тунелът не бе предаден, нито бе открит. Напълни се с вода, защото при строежа му допуснахме грешки. Ние въобще нямахме представа как се прави нещо такова. Най-голямата грешка бе, че не бяхме копали достатъчно дълбоко”, обяснява смелият германец.
По-късно Рудолф участва в изграждането на още два тунела и помага и на други източногерманци да бъдат свободни.
„Сега е много важно младите хора да знаят какво се е случвало и когато се появи и най-малкият знак за началото на система, като тази, която аз преживях, да останат будни и да се борят”, категоричен е той.
Жената и малкото дете, заради които Йоахим Рудолф прокопава тунела, сега са негово семейство.
