На брега на река Москва, на метри от Кремъл е храмът „Христос Спасител". Построен е от руския император като благодарност към Бога, след разгрома на Наполеон.
След Октомврийската революция по заповед на Сталин, храмът е взривен, защото пречи на новата власт. Мястото му трябва да заеме Дворец на съветите, но строителството спира след полагането на основите. Ексцентричният Хрушчов го превръща в обществен басейн.
След края на Студената война в Русия започна нов строеж на храма. Отворен е отново за вярващите в навечерието на новото хилядолетие, на 31 декември 1999 г - в същия ден, в който президентът Елцин подава оставка, а на политическата сцена излиза Владимир Путин.
В най-голямата зала на „ Христос Спасител" всяка година се връчват годишните награди на международния фонд „Единство на православните народи". Фондът е под попечителството на руския патриарх.
Сред отличените са Дмитрий Медведев, бившият украински президент Виктор Янукович, държавният глава на Беларус Александър Лукашенко, руският външен министър Лавров и Евгений Примаков. Лауреати на приза са и режисьорът Емир Костурица, сръбската легенда Новак Джокович, както и Рем Вяхирев и дружеството „Газпром”.
Номинациите постъпват от автокефални православни църкви, от бивши лауреати, както и от представителствата на фонда, каквито има в 9 държави. Специална комисия определя коя кандидатура е най-подходяща. В тайна се пази кой е номинирал българския патриарх Неофит като защитник на православните ценности. Ясно е само, че е съгласувано с патриарх Кирил.
Президентът на фонда е професорът от Московския университет Валерий Алексеев. От православието разговорът премина и към темите, които засягат всички народи - бежанците, кризата, военните конфликти.
Интервю на Кристина Баксанова
- Как тази кризи се отразиха на отношенията между православните народи?
- Що се касае между църквите – там няма кризисни ситуации, които да разклатят основите на православието. Свидетелство за това е успешното съвещание на главите на православните църкви в Шанбези в Швейцария, които най-накрая взеха решение да се проведе Всеправославен събор през юни на остров Крит. Това ще бъде свидетелство и за единството на православието.
Що се касае за отношенията между народите – също не виждам големи проблеми, въпреки че има някои сложни ситуации. Това е така, защото народите имат своите политически класи, своите политически партии. Това е проблемът. Където има партии – там са и проблемите. Партиите не обединяват, а разделят народите.
За съжаление, например някои, политически партии като в Украйна, поставиха в своята политическа програма въпроси за конфликти, за разделението. Това е много лошо. Сега това е нещото, с което трябва да се занимава нашият фонд.
Това не касае само България. В НАТО вече има 5 православни държави. Сега православните народи са разделени от военни доктрини. От два различни военни лагера. В НАТО е България, Румъния, ще влезе Черна Гора. Там е Гърция, Кипър, а от друга страна са Русия, Украйна, Беларус, Молдова, Грузия и т.н. Получава се така, че правословният свят е разделен на блокове. Това добре ли е?! Разбира се, че не е добре, а е много лошо. Светът се нуждае от пренареждане.
Този година церемонията се проведе месец след историческата среща на руския патриарх Кирил с папа Франциск, на която призоваха за защита на християните в Близкия изток.
- Каква е позицията ви към групировки, които използват религията като аргумент за насилие?
- Разбира се е в проявите на деструктивните, терористичните, салафитски, екстремистки мюсюлмански организации има много заинтересовани сили. Както вие в Европа, и ние сме заинтересувани Европа да се развива стабилно и ще ви кажа защо – Западна Европа е само половината Европа. Втората половина лежи на изток. Тази половина от полската граница, от границата на ЕС до Урал е толкова голяма, колкото от Полша до Атлантическия океан.
Европа е едно и не трябва да се дели. Ако делиш един организъм – то ти го убиваш. А има много големи сили зад Океана - ще кажа направо - САЩ, които не искат силна Европа. Защо й е на Америка силна Европа, която може да провежда самостоятелна политика.
Но това е пагубно за Европа, защото Европа така е разделена. Малко още й трябва, за да бъде разклатена, като например с проблема с бежанците. Тази криза разрушава социални инфраструктури, създава психологическо напрежение в обществото, деморализира политическата класа и поставя под заплаха много държави. И мислите, че от това е заинтересуван Изтокът? Защо?
Защо да ни е нужен на нас хаос във втората половина на Европа? Рано или късно това ще се пренесе и при нас, на Изток. Това е закон на развитието. Затова тези, които са зад Океана, те са далече, зад океана, хаосът няма да ги засегне. Но това също е грешно.
Това не означава, че аз отстоявам антиамериканска позиция. Аз често съм в САЩ, там имам много партньори. Наскоро бях на посещение в Държавния департамент. Аз казвам на своите партньори, че в стратегически смисъл конфликтът в Европа, използван от крайните екстремистки сили под знамето на исляма – това е катастрофа. И християнството вече дава отзвук на това.
В началото на тази седмица Путин направи изненадващ ход и обяви, че се руските военни се изтеглят от Сирия, а в края на седмицата посети Крим. Пак през седмицата Европа обяви 5 принципа за диалог с Русия – Сирия, Иран, Близкия Изток, борбата с тероризма и климатичните промени, но постави условие – Украйна...
- Кой е вашият партньор в Европа?
- Ние нямаме врагове в Европа. Русия няма врагове в Европа. Европа има фобия от Русия, но Русия няма към Европа.
Много ние е жал, това, което се случва в Гърция. Много се безпокоим, това да не се случи и в България. Това ще е ужасно. Затова, тези проблеми, които се създават в момента могат да се решат само с Русия. Решение без Русия - това не е възможно!
