„Водещите натовски държави, в опит да постигнат собствените си цели, подкрепят крайни националисти и неонацисти в Украйна за всичко“, заяви Владимир Путин в ранната утрин на 24 февруари. Буквално по същото време първите руски ракети летяха към целите си, а танковете пресичаха границата.
Две седмици след началото на войната, обявена в Кремъл като „демилитаризация и денацификация на Украйна“, конфликтът е далеч от решаване. И двете страни са загубили хиляди войници, близо 2 млн. цивилни са прокудени от домовете си, стотици са загиналите невинни, а щетите по инфраструктурата са за милиарди долари.
Наистина ли Русия на Путин провежда „операция“ срещу екстремисти на територията на своя съсед или всичкото говорене по тази тема е просто опит за оправдаване на агресията? Отговорът на този въпрос далеч не е толкова прост. Ще го потърсим през историята на една организация, която привлича вниманието на целия свят вече 8 години – батальонът „Азов“, който днес е полк в Националната гвардия на страната.
Кои са те?
"Азов" започва съществуването си във фракцията „Секта 82“ на феновете на футболния „Металист“ (Харков). Като благодетел на батальона е сочен олигархът Игор Коломойски, който по това време е губернатор на Днепропетровска област.
Ултрасите организирано участват в сраженията с подкрепяните от Москва сепаратисти в Донбас.
Украинската армия в началото се оказва напълно неподготвена за ситуацията – има много дезертьори, а останалите военни се оказват неефективни. На този фон, на бойците от „Азов“ не им липсва боен дух и участват в много от битките, които за дълго време определяха докъде се простира влиянието на сепаратистите.
Идеологията на организацията е ултранационалистическа, като в лично качество нейни членове носят неонацистки символи. Голям процент от тях не са православни християни, а изповядват т.нар родноверие, което твърди, че възстановява древната славянска религия. Парадоксално на фона на сегашния конфликт, но „Азов“ е против членството на Украйна в НАТО и в Европейския съюз.
Действията на националистите в Донбас им дадоха възможност да се превърнат в официална част от украинския правоохранителен апарат (и да се окажат замесени в погроми срещу ромското население), но ООН свързва полка с конкретни военни престъпления като плячкосване на домове, мъчения и незаконни арести.
Израелски правозащитници искаха спиране на продажбите на оръжие от еврейската държава за Украйна заради антисемитизъм – макар в редиците на организацията да има евреи и ръководството ѝ да сочи Израел като държава за пример.
Твърди се, че допускат членство на чужденци, като мъжът, убил над 50 души при атаки срещу мюсюлмани в Нова Зеландия през 2019 г. обяви, че е бил част от украинските екстремисти, макар да няма категорични данни за това.
Случилото се стана повод членове на американския Конгрес от Демократическата партия да поискат „Азов“ да бъде обявен за терористична организация.
Към момента отношенията между организацията и олигарха Коломойски са неясни. Президентът Володимир Зеленски се считаше за близък до него, но отношенията им охладняха доста преди войната. Освен това бизнесменът получи през 2021 г. забрана за влизане в САЩ заради данни за корупция и други престъпни деяния. През същата година членове на "Азов" се опитаха да щурмуват президентския дворец в Киев и се стигна до сблъсъци с полицията.
