Застаряването на населението и здравето - е темата на тазгодишния Световен ден на здравето 7 април. Световната здравна организация призовава да се предприемат спешни действия, за да се гарантира, че в момент, когато населението на света застарява бързо - хората в напреднала възраст ще живеят във възможно най-добро здраве.
Според официални данни на НСИ - прогнозното население на България през 2060 г. ще бъде около 5,3 милиона души. От прогнозните данни се вижда, че младите хора до 20 години у нас през 2060 г. се очаква да бъдат около 1 милион.
Хората в продуктивна възраст между 20 и 40 години през 2060 ще бъдат около 1,3 милиона души, между 40 и 60 години - около 1 милион души и от 60 годишна възраст - нагоре - приблизително 2 милиона души.
Тези данни ясно показват, че пирамидалната структура на населението се обръща и приблизително на двама пенсионери - през 2060 г. ще се пада по един работещ.
Подобна е и структурата на населението в ЕС, сочат данни на Евростат. През 2000 г. в ЕС са живели около 480 млн. души - днес техният брой достига 500 милиона, като приблизително 100 милиона живеят в страните, които ще се присъединят при новоевентуално разширяване на ЕС.
Според данни на Евростат, населението на ЕС в трудоспособна възраст - между 15-64 години, е малко повече от две трети от общия брой на населението в Общността.
Междувременно застаряващото население на Стария континент - над 64-годишна възраст, значително се увеличава във всички страни. Според експерти, никога досега населението на Европа не е било оформено като обърната пирамида - с най-старата възрастова класа най-отгоре и най-малката възрастова класа - най-отдолу.
Данни на Евростат сочат, че през 1960 г. пирамидата е имала нормална структура - средно трима млади европейци - на възраст до 14 години са били срещу всеки възрастен човек.
Пирамидата на населението - обърната?
През 2060 г. ще има повече баби и дядовци, отколкото внуци, предричат експертите. Нещо повече - експертите предвиждат в бъдещите семейства в ЕС да има повече пра-пра баби и пра-пра дядовци, отколкото сега.
Прогнозните данни на Евростат сочат, че през 2040 г. се очаква Румъния и Латвия да имат най-висока средна възраст на населението си. Швеция се очертава да има една от най-младите популации в Европа, заедно с повечето северни и западно-европейски страни.
Демографският модел за Централна и Източна Европа се оформя като значително увеличение на населението с над 65-годишна възраст.
Застаряването на населението без съмнение ще бъде ключово демографско предизвикателство в много европейски страни през следващите 50 години, сочат анализите на експертите.
Неговите последици за социално-икономическите системи, като например - обществени програми за пенсионно осигуряване, здравеопазване или родствени структури, могат да бъдат значителни.
Безпрецедентни нива на застаряване на хората в 30 страни
сочат последните прогнози на Евростат, макар че мащабите и скоростта във времето вероятно ще варират. В действителност то вече е реалност в продължение на десетилетия.
СЗО очертава четири ключови действия, които правителствата и обществата могат да вземат, за да се укрепи активното стареене:
Първо - насърчаване на доброто здраве и здравословното поведение във всички възрасти, за да се предотврати или забави развитието на хронични заболявания. Второ - минимизиране на последствията от хроничните заболявания посредством ранно откриване и качествени здравни грижи.
Трето - създаване на физическа и социална среда, насърчаваща здравето на възрастните хора. Четвърто - промяна на обществените нагласи за изграждане на общество, в което се уважава и цени здравето на възрастните хора.
Здравословният начин на живот от най-ранна възраст - е ключът към здравето и активното стареене, казва д-р Джон Брада, директор на Департамента за застаряване на населението в СЗО, по повод днешния Световен ден на здравето.
