Повишаването на транспортните разходи заради конфликта в Иран ще бъде прехвърлено върху потребителите, заяви шефът на втората по големина корабоплавателна компания в света.
Винсент Клерк, главен изпълнителен директор на Maersk, обясни пред Би Би Си, че датската компания има механизми, чрез които колебанията в цените на горивата се отразяват директно върху клиентите ѝ.
„Това означава, че в крайна сметка тези увеличения ще се прехвърлят върху нашите клиенти и след това върху потребителите“, каза той.
От началото на войната между Съединените щати и Израел с Иран, цените на петрола скочиха близо до 120 долара за барел, преди да се понижат, като към момента суровият петрол се търгува за около 87 долара – почти 20% над нивата преди конфликта.
Maersk основно оперира с контейнерни кораби, които играят ключова роля за превоза на стоки като играчки, дрехи и електроника по целия свят.
Войната е блокирала транспорта през важния Ормузки проток. Преди конфликта около една пета от световните доставки на петрол преминаваха през този маршрут.
Говорител на иранското правителство Фатеме Мохаджерани оправда блокадата с нуждата на страната да максимизира „всички ресурси“ по време на война.
Същевременно големите световни корабоплавателни линии избягват преминаването и през Червено море заради заплахи за сигурността.
Това причинява сериозни смущения в глобалната икономика, като компании като Maersk са принудени да изпращат корабите си по по-дълги и скъпи маршрути около нос Добра надежда.
Правителството на Китай вече изрази притеснение за повишените разходи. Във вторник транспортното министерство на страната е извикало ръководството на Maersk и друга компания, за да обсъдят „международните им корабоплавателни операции“.
Клерк посочи, че допълнителните разходи са около 200 долара за стандартен 20-футов контейнер, което може да доведе до „15–20% увеличение на някои транспортни такси“.
Конкуренти на Maersk като MSC и Hapag-Lloyd също са увеличили таксите си.
Клерк добави, че смущенията са „дълбоко въздействащи“ за Maersk, тъй като много клиенти не получават редовни доставки, а ситуацията е „изключително затрудняваща“ в регион, силно зависим от внос на храни.
Той обясни, че има много логистични предизвикателства за „поддържане на движението на храните“ и за гарантиране, че „продължават да са по рафтовете в супермаркетите“, вместо да се развалят, докато стоят на кораби или в пристанища.
Попитан дали се притеснява от недостиг на продукти, Клерк заяви, че „видяхме фантастична реакция“ с използване на сухопътни маршрути и камиони, за да се осигури доставка.
Все пак е трудно да се транспортира същият обем стоки по суша както по море, добави той, като уточни, че макар да има капацитет за най-важните стоки, много износи, като петрохимикали, „ще трябва да изчакат“.
Данни на логистичната фирма Kuehne+Nagel Seaexplorer показват, че към понеделник, 9 март, 132 кораба са блокирани в Персийския залив.
Точният брой е труден за потвърждаване, тъй като някои кораби са изключили трансондерите си, за да скрият местоположението си.
Само преди няколко седмици големите корабоплавателни линии като Maersk започнаха постепенно да се връщат към маршрута през Червено море.
Заплахите от атаки на хутите, свързани с конфликта между Хамас и Израел, принудиха компаниите да спрат да използват този маршрут за две години.
Всякакви кораби в Червено море или в Ормузкия проток остават уязвими.
Клерк подчерта, че „в крайна сметка трябва да се върнем към ситуация, при която свободата на плаване и мирното преминаване са възстановени“.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
