Тези дни в Глазгоу се събират представители на 197 страни, подписали Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата.
Посланикът на България в Лондон Марин Райков е част от делегацията на високо равнище и ще представи страната ни на конференцията.
Какво се крие зад съкращението COP26 и какви са целите, които си поставя конференцията?
Основна цел е да се задържи глобалното затопляне на планетата под 2° средно в сравнение с прединдустриалната епоха. Има дори една по-амбициозна цел, дефинирана на ниво – за 1,5°. Очевидно с по-малко оптимизъм можем да очакваме това да бъде постигнато. Но също така и други теми, включително нереализирането на амбициозната цел за отделяне на 100 млрд. годишно от така наречените заможно държави за инвестиции в производства и в преструктуриране на икономики по начин, който да ги направи климатично устойчиви.
С какви позиции отива България на тази среща и какъв е подходът, с който тя ще влезе в тези разговори?
Ние разбира се стоим зад настояването на Европейския съюз да се работи в посока 2050 г. да се постигне въглеродна неутралност. Това е една много важна цел. Да получат реални измерения тези договорености, които бяха постигнати в Париж през 2015 г. И от тази гледна точка няма никакво съмнение, че нашите интереси, през позициите на европейските ни партньори, ще бъдат защитени. Но също така и през нашето участие на този форум.
Как можем да преведем на езика на ежедневието на българина целите, които си поставя конференцията и каква е всъщност цената, която страната ни ще плати за постигането им?
Действително трябва да бъдат предприети някакви действия и не само защото е поет ангажимент в рамките на Европейският съюз, а защото това е интересът на българските граждани. В този Плана за възстановяване и устойчивост, който ние сме представили, повече от очевидно е, че тези амбиции са добре застъпени, включително и излизането от въглищата като елемент от нашата енергетика с хоризонт 2038 г. – 2040 г. Но защото поставихте въпроса за цената – да, трябва да се избегне социалната цена да бъде висока. Това е от изключително значение! Затова трябва да се пристъпи към изпълнение на съответните ни ангажименти спокойно, без прибързване и с ясна визия за заместващи енергийни мощности, за темповете, с които да бъдат интегрирани в нашия микс съответните възобновяеми енергийни мощности. Също така за преодоляване на някои проблеми, като енергийната неутралност на сградите. Реално погледнато 97% от сградите в България не отговарят на тези критерии. Много са задачите, много са темите, но едно е сигурно, че цената, за която вие казвате, ще бъде много по-голяма ако ние се изолираме и не се обърнем към своите отговорности и съм сигурен, че разумните среди в България не разглеждат такава опция.
