Американската армия е инвестирала близо половин милиард долара, или над 400 млн. евро, в нов завод за артилерийски снаряди, но предприятието не е доставило нито един годен боеприпас.
Планирано е било заводът да произвежда по 30 000 155-милиметрови артилерийски снаряда месечно за нуждите на НАТО, САЩ и Украйна, но според разследване на ProPublica не е успял да изработи дори един използваем снаряд, предава 24ur.com.
Предприятието в Мескит, предградие на Далас в щата Тексас, беше официално открито на 29 май 2024 г. На церемонията присъстваха редица високопоставени представители, които подчертаха, че Пентагонът и General Dynamics са разработили бърза и ефективна стратегия за производството на артилерийски боеприпаси.
Роботи се повреждали и удряли оборудването
На практика обаче скъпите машини и роботизирани системи започнали да се повреждат по най-различни начини.
Роботизираните ръце се движели неконтролируемо и удряли прецизно настроено оборудване, а понякога изпускали стоманени детайли на пода.
В България се произвежда система за засичане и заглушаване на дронвое. Коментар на Петър Георгиев, директор на Самел-90
01:59
Ключова машина, предназначена за прецизно изтегляне и оформяне на стоманата при производството на артилерийските снаряди, често повреждала материала до степен, в която той вече не можел да бъде използван.
Бивши служители твърдят, че проектът е бил обречен на проблеми още от самото начало.
По думите им сградите на завода били стари и в лошо състояние, като особено сериозен проблем били неподходящите основи. По стените се появявали пукнатини и отвори, а при по-силни валежи помещенията се наводнявали.
Температури до 60 градуса и проблеми с безопасността
Вентилационната система също се оказала недостатъчна. В някои работни зони около машините температурите понякога достигали 60 градуса по Целзий.
Работници се оплаквали и от изгорели газове и дим, отделяни при нагряването и оформянето на нагорещената стомана.
Шестима служители разказват, че дори сравнително проста техника се повреждала с необичайно висока честота.
Транспортните ленти спирали да работят, автоматизираните колички губели маршрута си, а предпазните огради, които трябвало да изключват машините при приближаване на човек, невинаги задействали системите за безопасност.
Части от машини на турската компания Repkon се деформирали. Един работник установил, че според него те били произведени от китайска стомана, което би могло да представлява нарушение на федерални изисквания. Американската армия обаче заявила, че не разполага с доказателства за подобно нарушение.
General Dynamics получил нови договори въпреки проблемите
Американската армия, която финансира завода, наредила през август 2025 г. да бъде спряна работата по две от трите производствени линии.
До този момент General Dynamics, която получила от американската армия средства за около 459,1 млн. евро, вече била пропуснала осем крайни срока.
Работата по третата производствена линия продължила, но според доклад от юли на генералния инспектор на американското министерство на отбраната заводът така и не успял да произведе нито един годен снаряд.
Американската армия не е потърсила публично отговорност нито от General Dynamics, нито от ключовия турски подизпълнител, доставил широко рекламираното, но слабо изпитано оборудване.
Не е било поискано и връщане на средства от General Dynamics.
Напротив, една от най-големите отбранителни компании в света получила редица нови договори и продължила да бъде сред основните получатели на средства от бюджета на Пентагона.
Компанията все още управлява завода и наскоро обявила, че ще се опита да реши проблемите чрез въвеждането на друга нова технология, която също е сравнително слабо изпитана.
Пентагонът потвърдил провала
В средата на юли вътрешен доклад на Пентагона също потвърдил, че за почти две години работа заводът не е произвел нищо годно, въпреки че американските данъкоплатци са вложили в проекта 469 млн. долара.
Докладът обаче не посочвал конкретно защо се е стигнало до провала и кой носи отговорност.
Американската армия е предоставяла ограничена информация пред обществеността за проблемите в завода в Мескит.
Докладът на генералния инспектор описвал неуспеха, но съдържал малко подробности. В него не били назовани компаниите, участвали в проекта, нито конкретни лица, които биха могли да носят отговорност.
Според ProPublica армията е предоставила доходоносни договори на General Dynamics без публичен конкурс и без предварително да установи дали предвидените за използване машини действително могат да извършват необходимата работа.
Четирима бивши представители на американската армия и General Dynamics заявили пред изданието, че проверката на осъществимостта на проекта е била недостатъчна.
Разследването на ProPublica продължило няколко месеца и включвало разговори с 36 души, свързани с проекта, сред които и бивши служители на завода.
Проектът започнал след руската инвазия в Украйна
General Dynamics получила договора за изграждането на завода още през 2022 г., след руското нападение срещу Украйна.
Тогава западните държави осъзнали, че в продължение на десетилетия са пренебрегвали производството на артилерийски боеприпаси. Украинската армия използвала огромни количества, а запасите в арсеналите на НАТО бързо намалявали.
Заради спешната ситуация Вашингтон позволил на Пентагона да заобиколи част от обичайните предпазни механизми и процедури при възлагането и контрола на договори, за да ускори производството.
Фират Гезен, син на турски имигранти и ръководител на подразделението за производство на боеприпаси в General Dynamics, през годините изградил силни отношения с ключови представители в Пентагона и се превърнал във водещ доставчик на основни боеприпаси за американската армия, включително артилерийски.
Гезен предложил закупуването на цяла производствена линия от турската компания Repkon, която използвала нови технологии и висока степен на автоматизация.
Проблемът бил, че преди подписването на договора Пентагонът практически не успял да провери дали предложената технология ще работи според изискванията.
Производствените линии на Repkon преди това например обработвали различен вид стомана от използваната в САЩ. Времето за проверки обаче било ограничено, а натискът от Вашингтон за бързо разширяване на производството – огромен.
В крайна сметка договорът бил подписан не за една, а за три производствени линии.
Не била тествана цялата производствена линия
Част от проверките на предложението били извършени едва след като американската армия вече започнала да отпуска средства по проекта.
Представители на армията и General Dynamics посетили Турция, за да инспектират оборудването на Repkon, но никога не наблюдавали цялата производствена линия в работен режим.
Освен това не разполагали с достатъчно специалисти, способни да открият потенциални дефекти в оборудването, твърдят бивши представители на двете организации.
Ключов пропуск бил и фактът, че преди да одобри сделката, армията не изискала от General Dynamics да докаже, че с оборудването на Repkon може да бъде извършен целият производствен процес и да бъдат произведени снаряди, отговарящи на военните спецификации.
На откриването били изложени снаряди, произведени другаде
През май 2024 г. при откриването на завода в Мескит атмосферата била тържествена. След само две години планиране представители на Министерството на отбраната и ръководители на компании се събрали, за да отбележат началото на производството.
Оказало се обаче, че част от показаното не отразява реалните възможности на предприятието.
Трима бивши служители твърдят, че артилерийските снаряди, изложени из завода в деня на откриването, били докарани от други места.
Един от работниците вдигнал един от експонатите и с изненада установил, че според него е макет, който изглеждал сякаш е направен от пластмаса.
Още преди официалното откриване General Dynamics не успяла да проведе планирания първоначален производствен тест, който трябвало да докаже, че заводът може да произвежда снаряди, отговарящи на изискванията на американската армия.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
