Чисто нова спортна зала в едно от местните училища в Кнежа вече е пълна с деца. От няма и месец в градчето функционира и клуб по волейбол.
В основата е една мечта, която зрее от две години. Тогава строителният инженер и съдия по волейбол Любомир Стоянов решава да се раздели със столицата и да се върне в родния си град.
„След 19 години в София и напредъка на технологиите вече може да се работи дистанционно. Предприех стъпката да се върна в родния си град, където е много по-спокойно и много по-приятно. Животът върви с много по-бавни темпове, а пък и каузата, за която разказваме, също ме привлече – да направим клуб и да събираме дечица, които да водят активен начин на живот“, казва Любомир Стоянов.
Като дете Любо не е тренирал волейбол, но никога не е късно да се влюбиш в даден спорт.
„Аз като малък не бях от най-активните деца, то ми личи и по фигурата, но въпреки всичко в студентските години видях, че спортът и активният начин на живот допринасят много за концентрацията и духа като цяло на човека. Записах волейбол в университета, през 2009 г. записах и курсове за съдия и волейболът влезе в сърцето ми“, разказва Любомир Стоянов.
Връщането в Кнежа съвпада с момента, в който Общината печели проект за голяма спортна зала към гимназията, в която Любо е учил като дете. Така се обединяват усилията професионално да се тренира волейбол. Помага и шефът на Българската волейболна федерация Любо Ганев.
„Любо Ганев направи голям принос към нас. Той ни уреди настилка, която е професионална, тя е специално проектирана, нискотравматична, да не уврежда ставите на децата, при падане да няма протриване, изгаряне на кожата и т.н.“, казва Любомир Стоянов.
До момента в клуба са се записали 65 деца. Те тренират по два пъти в седмицата, а кумири са им вицесветовните ни шампиони.
„Записах се на волейбол да играя, защото искам да стана като Алекс Николов. На какво учи този спорт? На отговорност, на приятелство“, казва Василка Николова, ученичка в 7. клас.
„В работа в екип да работим, за да спечелим, да се разбираме“, казва Христо Борисов, ученик в 11. клас.
Треньорите се сблъскват и с навиците на т.нар. екранно поколение.
„Децата, ако не им се покаже упражнението на клипче, те не могат да го повторят. Трябва поне пет пъти да им го обясним, за да могат да го осмислят, защото са свикнали да получават информацията наготово. Ако им покажем на екран, веднага повтарят упражнението“, посочва Любомир Стоянов.
Битката е на няколко фронта – за осмисляне на свободното време без телефони, с физическо усилие и работа в екип. И понеже желаещите се увеличават, Общината предоставя още една спортна база, изцяло ремонтирана за нуждите на най-малките волейболисти.
Помага и федерацията чрез проекта „С волейбол на училище“.
„Не само по телевизията да наблюдават волейбола, да усетят атмосферата в залата, атмосферата на колективизма, на приятелството. И върви много добре тази наша програма, цяла България сме обхванали“, коментира Борислав Кьосев, вицепрезидент на БФВ.
Най-много с каузата на Любо се гордее любимата му учителка по география.
„С личния си пример той показва, че връзката с училището не приключва с дипломирането, и такива хора като него бихме се радвали повече да се връщат в Кнежа“, казва Мариела Кьосовска, учител по география и икономика.
За каузата волейбол в родния си град строителният инженер работи напълно безплатно.
„Ние не гоним високо спортно майсторство. Дано някое от децата успее да постигне високи постижения, ще се радвам много**.** Целта ни е те да се научат на дисциплина, рутина и да бъдат активни физически“, казва Любомир Стоянов.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
