Днес британският премиер Тереза Мей обявява оставката си като лидер на Консервативната партия. Обявеното със сълзи на очи оттегляне от преди две седмици вероятно беше най-чаканият политически акт на годината, след като в продължение на месеци тя не можеше да се преброи даже със собствената си партия за детайлите около сделката за брекзит.

Днес оставката изглежда логична, а бъдещето - неясно. В началото на пътя на Тереза Мей към властта (и далеч от нея) обаче нещата бяха много по-различни.

Какво се случи?

Още преди 9 г. заради растящия евроскептицизъм в управляващата консервативна партия на Великобритания, тогавашният министър-председател Дейвид Камерън обеща членството на кралството в ЕС да бъде преразгледано. През 2013 г. Камерън се закани, че ако неговата партия спечели мнозинството на парламентарните избори две години по-късно, ще бъде иницииран референдум, който да определи бъдещето на страната и външните и отношения с Брюксел.

Исканията на Лондон бяха егоистични. Британците пожелаха затягане на контрола върху емигранти от ЕС, по-освободен пазар, намаляване на бюрокрацията, възможност страните членки да налагат вето на европейски закони, както и Европейският съд за правата на човека да упражнява по-малко контрол върху британската полиция и съд.

В навечерието на референдума се развихри популистка и дезинформационна кампания без аналог в историята на западните държави. Така по-бедните и слабообразовани британци бяха убедени, че милиарди лири магически ще влязат в икономиката след излизането от ЕС, а страната ще се превърне в "галено дете" на абсолютно всички големи търговски партньори.

„Трябва ли Обединеното Кралство да остане член на Европейския Съюз или да го напусне?”

На 23 юни 2016 г. този въпрос изпрати Великобритания по нов, донякъде неизвестен политически път, познат на широката аудитория като „брекзит”. Над 17 млн. (51,89% от гласовете) британци гласуваха Албиона да напусне ЕС. Предизвикалият цялата каша Камерън побърза да подаде оставка, като така се превърна в първата политическа жертва на брезкит.

За да изведе страната от хаоса, за министър-председател бе избрана министърката на вътрешните работи Тереза Мей. През март 2017 г. тя задейства т.н „Член 50”, който касае участието на Обединеното Кралство в ЕС.

Снимка: EPA

Месец по-късно Мей свика предсрочни парламентарни избори, за да заздрави и докаже позициите си в парламента. Консервативната партия отново спечели, но се наложи да се коалира с екстремистите от северноирландската Демократична юнионистка партия.

През продължилите повече от 2 години преговори с Брюксел, правителството на Мей претърпя множество министерски оставки, които допълнително засилиха недоверието към нея.

Освиркванията

За две години Мей многократно не успяваше да убеди в правотата си своите съпартийци и опозицията в лицето на лейбъристката партия на Джеръми Корбин (и то при положение, че сам той твърде слабо крие подкрепата си за излизане от ЕС и така предизвиква скандали в политическата сила - б.р.). Това го доказаха двата вота на недоверие към нея, както и позорното отхвърляне на „черновата” за напускане през януари тази година.

Парламентът я освиркваше, а Мей изглеждаше все по-неспокойна.

Снимка: Reuters

Случващото се в страната донесе и много въпросителни от страните членки, които сякаш бяха в неведение какво искат британците. Ту щеше да има т.н „мек брекзит” (с дълъг преходен период и запазване на много от сегашните положения - б.р.), ту „твърд брекзит” (напускане без сделка с всички последващи визи, мита и подобни - б.р.), а отнякъде се появи и възможността за втори референдум. На фона на всичко присъстваха и политическите „лешояди” като Борис Джонсън (напуснал рано нейния лагер, за да преследва собствените си политически цели-б.р.) и Найджъл Фараж (най-деен участник в популистката кампания преди референдума - б.р.).

Един срещу всички

Великобритания започна да си навлича недоволството на останалите страни в ЕС заради невъзможността на консерваторите да контролират ситуацията около брекзит, както и всички останали неясноти по излизането като проблема с границата на Северна Ирландия и оставането в профсъюза.

Пореден компромис от Брюксел. Видимото нежелание на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер да се „натоварва” с брекзит даде на Лондон отсрочка, за да си подреди правилно мислите.

Снимка: Reuters

Със сълзи на очите и гордо вдигната глава, на 24 май Тереза Мей обяви, че престава да е лидер на Консервативната партия. Ще престане и да бъде министър-председател веднага щом партията избере заместник, който да продължи нейното дело. Мей даде всичко от себе си и опита да бъде „Спасител” на британците.

Доказателство за това са и видимо посивелите ѝ коси, в сравнение преди 3 години.

Кой ще я наследи и какъв курс ще поеме Великобритания по пътя извън (или пък обратно към) Европейския съюз - ще се разбере през следващите седмици.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!