Няма как децата от Сирия и Ирак да заобичат Европа, след като ги оставяме в калта. А те вече живеят в Европа – Идомени е не просто в Европа, а в ЕС. Така журналистът Полина Ботева коментира ситуацията на импровизирания мигрантски лагер на македонско-гръцката граница, до ГКПП „Идомени”. „Отиването ми в Идомени ме съсипа. Бях чел и гледал много неща, но не бях готов за това, което видях”, допълни операторът Добромир Иванов. Двамата наскоро се завърнаха от поредно отразяване на задълбочаващата се хуманитарна криза в лагера.
По думите им повечето бежанци разчитат посланията на европейските политици погрешно като смятат, че в Германия ги очакват.
„За тях Меркел е като майка – само скандират името ѝ. Само че Меркел си е в Берлин, а те са в калта на границата”, коментира Иванов.
„Всеки от нас има страхове – какво ще се случи, ако всички тези хора дойдат при нас. Отвъд тези страхове обаче тези бежанци са преди всичко хора. Повечето от тях имат по една дълбока, лична и много трагична история”, коментира Ботева.
Според журналистите най-потресаващото е, че поне от година медиите „заливат” общественото пространство с потресаващи репортажи за препятствията, пред които изстрадалите мигранти се изправят по пътя си към Европа, както и за покъртителните им съдби.
Самият конфликт навлезе в петата си година. Въпреки това все още не е намерено решение нито на причините, породили бежанската криза, нито на това как да се регулират потоците от хора, тръгнали да търсят сигурност и бъдеще в Европа.
"Случайно станахме свидетели на трогващата сцена между баба Ванга и 12-годишно момче от Ирак", разказа Ботева. "Изглеждаше, че се познават и дори са се сприятелили. Баба Ванга му предлагаше единственото, което има – сирене и хляб, а момчето бършеше сълзите ѝ... изключително емоционална среща", допълни тя.
Научете повече за някои от най-разтърсващите и интересни истории на мигрантите от импровизирания лагер край ГКПП "Идомени" тази събота в "bTV Репортерите".
