„Скитащите” населени с микроорганизми планети в нашата Галактика може да се окажат хиляди пъти повече от звездите и да са основен способ за пренасяне на живи организми от една планетарна система в друга.
Това твърдят група британски учени, под ръководството на астронома Чандра Викрамасинге, в публикация в новия брой на специализираното издание „Astrophysics and Space Science”.
Викрамасинге, който ръководи центъра по астробиология в Университета в Бирмингам, припомня, че за последното десетилетия оценките на учените за броя възможно съществуващи планети в Галактиката достигна предположението от 100 милиарда обекта, включени в звездни системи.
Още 100 милиарда се предполага, че са т. нар. „скитащи планети” или небесни тела, несвързани с гравитационното привличане на звезда.
Съгласно някои теории през първите няколко милиона години след Големия Взрив са възникнали множество т.нар. „първични планети”, чиито брой учените оценяват на 10 на 18-та степен или един милиард милиарда.
Според изчислението на екипа на Викрамасинге в околностите на Слънчевата система – в рамките на един кубичен парсек или 34,7 светлинни години – може да се намират до 80 подобни „първични планети”, на които може да съществуват различни микроорганизми.
Учените са пресметнали, че на всеки 26 милиона години първична планета преминава през Зодиакалния облак (дискообразен облак космически прах, разположен в плоскостта на Слънчевата система), като всеки път „загребва” със себе си около 1 000 тона космически прах.
Ако в този прах се съдържат микроорганизми, например със земен произход, благодарение на това движение животът може да се разпространява през позната Галактика.
Астрономът Чанда Викрамасинге е съавтор и основен привърженик на т.нар. „водородно-космологична теория”, която предполага, че 300 000 години след Големия Взрив са се формирали множество водородно-хелиеви планети, които от своя страна са се превърнали в звезди и звезди купове.
Същата теория предполага, че част от тези планети, които не са набрали достатъчно маса за да генерират термоядрената реакция, която създава звездите, са се превърнали в т.нар. „планети-скитници”.
Викрамасинге и неговите колеги съмишленици смятат също така, че 2 милиарда години след Големия Взрив се е случил „големият биологически взрив” или появата на живота в океаните на първичните планети, което по себе си предполага, че животът е широко разпространен във Вселената.
