Планът на Германия и на Франция за уреждане на конфликта в югоизточна Украйна предполага създаване на доста широка демилитаризирана зона от 50-70 км. Това уточнение направи днес по канала „Франс 2” френският президент Франсоа Оланд.
Той призова за широка автономия на източните региони на Украйна. „Тези хора воюваха. Ще бъде сложно да ги върнеш към обичайния живот”, смята френският президент.
От обкръжението на Оланд съобщиха, че има още някои висящи въпроси преди евентуално споразумение с Русия в опит да се спре конфликта в Украйна. Сред висящите въпроси се споменават по-специално статутът на териториите, граничният контрол и изтеглянето на тежкото въоръжение.
„В неделя ще видим дали може да се отиде към сключване на споразумение. Ако не стане утре, ще продължим дискусиите колкото е необходимо, но нямаме много време”, добавиха източниците.
Утре ще се състоят нови преговори за решаване на конфликта в Украйна на конферентна телефонна връзка между Оланд, канцлерът на Германия Ангела Меркел и президентите на Русия и Украйна Владимир Путин и Петро Порошенко.
Според британския външен министър Филип Хамънд всякакво мирно споразумение между украинското правителство и проруските сепаратисти няма да признае военния напредък на бунтовниците.
„Всякакво споразумение, което би дошло в резултат на последната френско-германска мирна инициатива, трябва да вземе предвид промените на терена в Източна Украйна, настъпили след договарянето на прекратяването на огъня в Минск през септември м.г., което на практика не бе спазвано”, заяви той на конференцията по сигурността в Мюнхен.
Разногласия между Европа и САЩ за оръжията
Междувременно Меркел предупреди, че доставяне на оръжия на Украйна за борбата ѝ срещу проруските сепаратисти няма да реши кризата в тази страна и беше разкритикувана от американски сенатор, според когото Берлин обръща гръб на съюзник в беда, предаде „Ройтерс”.
Разгорещените дискусии на годишната конференция по въпросите на сигурността в Мюнхен извади на показ крехкостта в трансатлантическия консенсус как да се действа по отношение на руския президент Владимир Путин по задълбочаващия се конфликт в Източна Украйна, в който са загинали над 5000 души, отбеляза агенцията.
Меркел призна днес в Мюнхен след вчерашната си визита в Москва, че не е сигурно дали представеният на Киев и Москва френско-германски мирен план ще постигне успех. Тя обаче категорично отхвърли идеята, че доставянето на оръжия на Киев, което се обмисля от президента на САЩ Барак Обама, ще помогне за решаване на конфликта.
„Разбирам дебата, но смятам, че повече оръжия няма да доведат до напредъка, от който се нуждае Украйна. Наистина се съмнявам в това. Проблемът е, че не мога да си представя ситуация, в която една по-добре екипирана украинска армия би убедила президента Путин, че той може да понесе военна загуба”, подчерта Меркел.
Германия е подкрепяна в тази позиция от Великобритания и Канада.
След нея думата взе американският сенатор републиканец Линдзи Греъм. Той похвали Меркел за ангажираността ѝ за решаване на кризата, но заяви, че е време тя да се пробуди и да види реалността на, по думите му, агресиите на Москва.
Руският външен министър Сергей Лавров, който също участва в Мюнхенската конференция заяви, че има „добри основания за оптимизъм” преговорите между Меркел, Путин и френския президент Оланд да доведат до споразумение.
Той обаче отново обвини Европа и САЩ, че са подкрепили „държавен преврат” срещу проруския украински президент Виктор Янукович, който бе свален преди година, и че си затварят очите за действията на украинските националисти, които според него искат да извършат етническо прочистване в Източна Украйна.