България получава най-много средства от европейския бюджет. Това заяви от Брюксел министър - председателят Бойко Борисов, който присъства на обсъжданията за многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. „Канцлерът на Германия Ангела Меркел и Херман ван Ромпой, председател на Европейския съвет, ни казаха, че България е страната която получава най-много”, обяви премиерът.

По-късно през деня стана ясно, че в проектобюджета са отделени 260 млн. евро допълнително за България, с които да затвори АЕЦ „Козлодуй”. Европейският блок финансира затварянето на три атомни електроцентрали в ЕС. Освен сумата, отделена за България, Литва ще получи 400 милиона евро за АЕЦ „Игналина”, а Словакия – 200 милиона евро за „Бухонице”.

Липсата на единодушие

Тежките преговори продължиха цяла нощ, а знаци за постигане на съгласие все още няма. "Ситуацията все още изглежда особено трудна. За пръв път има вероятност за реално съкращаване на бюджета. Досега не се е случвало", заяви президентката на Литва Далия Грибаускайте.

"Разпределението на парите е като игра на шах - обмислени ходове, стратегии, неотстъпчивост, и заплахи за налагане на вето. Така се разигра извънредният Съвет за бюджета, продължаващ 18 часа”, коментира кореспондентът на bTV от Брюксел.

Преговорите се разделят на два противоположни фронта - северно-европейските страни и от другата страна са южните. Едните настояват за големи съкращения, другите за опазване на средствата. В крайна сметка английският премиер Дейвид Камерън може да се счита за победител, защото постигна целите си да се намали сумата на бюджета.

И така последното предложение е ЕС да се ангажира с 960 милиарда, но да изплати 908 млрд. евро.

Споразумението обаче може и да не мине

Ако се стигне до споразумение, то ще е по-късно днес. Има вариант обаче бюджетът да не мине през парламента, тъй като договорите не позволяват толкова дефицитен бюджет да бъде подписан, допълни кореспондентът на bTV.

Великобритания, Германия и други страни от Северна Европа искат понижение в бюджета на ЕС заради строгите икономии, които се налагат в националните финанси. На искането се противопоставят Страните от Южна и Източна Европа, които се опасяват, че бедните им региони ще загубят жизненоважната финансова подкрепа от ЕС и посочват, че бюджетните съкращения ще се отразят отрицателно на икономическия растеж.

Стана ясно още, че Херман ван Ромпой, Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд са се срещали с редица лидери на други страни от съюза в опит да намерят компромис.