Пет важни въпроса преди ядрените преговори между Иран и САЩ в Оман

Иран и Съединените щати потвърдиха, че на 12 април в Оман ще се проведе „непряка“ среща между висши ирански и американски служители в присъствието на специалния пратеник на Доналд Тръмп Стив Уиткоф и иранския външен министър Абас Арагчи.

Срещата ще се проведе след няколко седмици на дипломатически пинг-понг между Вашингтон и Техеран на фона на високо военно напрежение, при което Иран е по-близо от всякога до придобиване на ядрено оръжие, пише в свой анализ "Франс 24", цитиран от БГНЕС. Може ли тази среща да отбележи повратна точка?

Рядка възможност за пряк обмен на мнения зад кулисите

Тъй като двете страни са прекъснали дипломатическите си отношения преди 45 години, тази среща е достатъчно рядка, за да заслужава да бъде спомената, и поражда надежди за дипломатически пробив по иранския ядрен въпрос. Официално това е „индиректна“ среща, по време на която посредници ще предават дискусиите между двете страни. Но Доналд Тръмп беше двойно по-изненадан в понеделник, когато обяви тази среща на „високо равнище“. Американският президент заяви, че Вашингтон провежда „директни“ разговори с Иран за ядрената му програма.

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

В отговор на неговите забележки Иран на следващия ден уточни, че е готов за разговори, но отхвърля прекия диалог. „Тези преговори ще се водят непряко и ние няма да приемем никаква друга форма на преговори“, заяви иранският външен министър Абас Арагчи, цитиран от официалната агенция Ирна.

„Това не са преговори“, заяви говорителката на Държавния департамент Тами Брус, като вместо това посочи „определяне на възможностите за разговори“ с Техеран. Става дума за „установяване на контакт. Това е среща, а не преговори“, подчерта Брус.

Това не е първият случай, в който иранци и американци се съгласяват да се срещнат в присъствието на посредници. И понякога това може да доведе до пряк обмен на мнения зад кулисите. Не е изключено това да се случи и в събота.

Хосейн Мусавян, бивш ирански дипломат и член на преговорния екип от 2015 г., който сега живее в Съединените щати, разказа пред "Монд", че през 2014 г. по време на преговорите в Истанбул в присъствието на ръководителя на европейската дипломация - тогава Катрин Аштън - „напусна стаята, като по този начин позволи на иранските и американските преговарящи да започнат пряк диалог“. Няколко месеца по-късно е подписана ядрената „сделка“, посочи дипломатът.

Американски бизнесмен на дипломатическа мисия

От американска страна в разговорите ще участва пратеникът на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф, потвърдиха от Държавния департамент. „Не [държавният секретар] Марко Рубио, а Стив Уиткоф е избран да отиде в Маскат. Той е личният пратеник на Доналд Тръмп“, посочва Дейвид Ригуле-Розе,  изследовател в ИРИС и специалист по Близкия изток, което дава представа за важността на тази среща „на най-високо ниво“.

Този лоялен на Доналд Тръмп човек е натрупал състоянието си в областта на недвижимите имоти и не идва от дипломатически среди, а от света на бизнеса, което не е убягнало на иранците, както посочва Джонатан Пирон, историк, специализиран в Иран за изследователския център Etopia в Брюксел. Оттук идват и изявленията на иранския президент Масуд Пезешкян които заяви, че страната му е отворена за американски инвестиции.

„Може би има желание да се ласкае Уиткоф и косвено Тръмп, като се възприеме граматика, която им говори, като се натрапва всичко, което едно споразумение, водещо до отмяна на американските санкции срещу Иран, в крайна сметка би могло да представлява за Съединените щати“, отбелязва Джонатан Пирон.

„Позицията на обкръжението на новата администрация на Доналд Тръмп по отношение на Иран значително се различава от тази на Тръмп 1“, подчертава изследователят. Между 2016 г. и 2020 г. „имаше Джон Болтън, Майк Помпео и до известна степен Руди Джулиани. Администрацията на Тръмп беше много по-ангажирана с промяната на режима. Оттук и оттеглянето от ядрената сделка през 2018 г.“, продължава Джонатан Пирон. „Този път администрацията на Тръмп 2 и обкръжението на американския президент все още са много враждебни към Ислямската република, но някои хора се показват по-отворени към идеята за преговори за стабилни отношения с Иран,“ казва още той.

САЩ ще проведат преки преговори с Техеран за иранската ядрена програма, каза Рубио

Разговорите са насрочени за събота в Оман

От иранска страна Абас Арагчи вече е участвал в преговорите по ядреното споразумение преди десет години. Настоящият ръководител на дипломацията беше част от екипа на Мохамед Джавад Зариф. „Той има голям принос за съдържанието на споразумението от 2015 г. Познава американците, а може да има и известно предимство в начина, по който осъществява контактите, тъй като има тази памет и този опит“, посочва Джонатан Пирон.

Оманците, посредници в сянка

За място на срещата беше избран Оман. Този дискретен съсед на Иран е известен със своя неутралитет в региона. В миналото той вече е действал като посредник, както и Катар в по-малка степен. Двете държави обменят информация и непряко чрез швейцарското посолство в Техеран. Иран и Съединените щати, които не поддържат дипломатически отношения от 1980 г., използват тези посредници за отваряне на дипломатически канали, като например предаване на бюлетини или преговори.

Оман играе роля и в освобождаването на западни граждани, задържани от Иран, като например размяната на белгийския хуманитарен работник Оливие Вандекастеле през 2023 г. в Оман за иранеца Асадола Асади, осъден на 20 години затвор в Антверпен за планирано нападение във Франция.

Остава един месец за преговори

Тази възможна среща между иранците и американците идва след няколко седмици на дипломатически пинг-понг. Последният период беше белязан от почти ежедневни изявления от двете страни и размяна на съобщения чрез съобщения, публикувани в социалната мрежа X, след писмото на Доналд Тръмп до иранския върховен лидер.

В това писмо, официално представено от американския президент като средство за постигане на споразумение по иранската ядрена програма, Доналд Тръмп даде на Техеран два месеца - т.е. до средата на май - за преговори, преди да нанесе вероятни удари по неговите съоръжения. В понеделник той повтори заплахите си, като предупреди иранския режим за „голяма опасност“, ако преговорите се окажат безрезултатни.

Тези коментари подсказват, че Вашингтон вече не желае да дава време на дългогодишната дипломация да действа, какъвто беше случаят по време на преговорите по иранския ядрен въпрос през 2015 г. Срещата в събота се превръща в „голямо събитие, защото в действителност тя ще бъде повод за оценка на това какво е възможно или не по отношение на процеса на ядрените преговори“, анализира Дейвид Ригуле-Розе. 

Процесът на последния шанс

Същевременно в началото на април Съединените щати засилиха военния си натиск върху Иран, като изпратиха няколко стратегически бомбардировача B-2 във военната си база в Диего Гарсия, остров в архипелага Чаго в Индийския океан. Тези самолети могат да бъдат насочени срещу военната и критичната инфраструктура на Иран.

За Давид Ригуле-Розе посланието е ясно: „Това е стратегически сигнал за Иран, който отлично е разбрал, че оцеляването на режима е заложено на карта“. Според експерта Диего Гарсия е част от американска военна операция „от същия мащаб, както през октомври 2001 г., преди Съединените щати да нападнат Афганистан, и през март 2003 г., преди нахлуването в Ирак“.

От друга страна, Техеран все още отрича, че участва в ядрена програма за военни цели. Но Иран се намира в ситуация на несигурност, която може да го накара да се сдобие с бомба. В последния си доклад МААЕ предупреждава за значително увеличение на иранските запаси от 60 % обогатен уран. Ако иранският режим реши да продължи, той вече разполага с достатъчно ядрен материал, за да създаде еквивалента на шест или седем бомби.

В този контекст предстоящата „индиректна“ среща между Стив Уиткоф и Абас Арагчи обещава да бъде „решаваща повратна точка преди процеса на последния шанс“, заключава Дейвид Ригуле-Розе.