Организацията на Обединените нации празнува днес годишнина от влизането в сила на Хартата на ООН на 24 октомври 1945 г. Датата е отбелязвана като „Ден на ООН” от 1948 г. насам.

Много хора по света ще използват днешния празник като повод да напомнят и отбележат ценностите, разпространявани от ООН, както и нейните постижения. През последните години обаче, организацията е подложена на силна критика за своите неуспехи, както и заради „тромавостта” ѝ, поради която тя често остава пасивен наблюдател на международните събития.

Критиците на ООН, макар и често основателни, забравят за някои от най-големите постижения на организацията. Представяме ви някои от тях, които си струва да бъдат припомнени:

Спасяването на пирамидите

Агенцията на ООН за образование и култура – ЮНЕСКО, изготви списък с най-големите забележителности от световното културно и природно наследство. Полагат се активни усилия за запазването на обектите, които попадат в тази група. Районът около пирамидите и Сфинксът в Гиза попадат в списъка. Когато през 1995 г. започна изграждането на осем лентова магистрала на само 1.5 км от Сфинкса, предстоящата промяна заплаши архитектурата на древните структури. Тогава ЮНЕСКО изпраща експертна мисия в Египет, която се срещна с властите на страната и ги убеждава, че магистралата трябва да бъде отклонена.

Унищожаването на дребната шарка (морбили)

Световната здравна организация (СЗО) е агенцията на ООН, която организира световните усилия за премахването на някои от най-смъртоносните и заразни болести. След едва 13 годишна имунизационна кампания - до 1980 г., СЗО обяви дребната шарка за премахната.

Интересното в случая е, че за разлика от други заразни болести, които се пренасят от насекоми, птици или бозайници, дребната шарка се предава от човек на човек.
За да успее да унищожи напълно болестта, СЗО трябвало да намери всеки заболял и да го изолира по време на инфекциозния период. Друга предприета мярка е ваксинирането на колкото се може повече хора по света. Поставената цел – да се премахне едно от силно заразните болести за десетилетие, се е считала за доста амбициозна от мнозина експерти. Здравните власти в много държави били открито скептични, че изпълнението ѝ е възможно. Въпреки това СЗО успя да изпълни крайния срок и обяви дребната шарка за заличена от лицето на Земята.

Защитата на озоновия слой

През 1987 г. Програмата на ООН за околната среда спонсорира конференция, на която се обсъждат мерките, които трябва да бъдат предприети ,за да се опази озоновия слой. След почти петгодишни преговори, групата от 24 държави подписва Монреалския протокол – договор, които определя колко да се намалят емисиите на хлорфлуорвъглеводороди (по-известни като фреони). Експерти коментират, че  днес, когато измененията на климата стават все по-видни, Монреалското споразумение е приветствано като значителен успех в опазването на околната среда.

Спасяването на живота на 90 милиона деца

Успехите на УНИЦЕФ представляват мащабен пример, но те също заслужават споменаване. Създаден през 1946 г., Детският фонд на ООН работи за правата на децата. Той печели Нобелова награда за мир по-малко от две години след основаването  му. Усилията, положени от фонда, са значително увеличени от създаването му – според последния му годишен доклад се съобщава, че УНИЦЕФ е спасил живота на над 90 милиона деца от 1960 г. насам.

Насърчаването на контрола на оръжията

Една от основните цели заложена при създаването на ООН, е да се насърчава не-насилието и ядреното разоражаване. Резолюциите за разоръжаване, предложени от Общото събрание на ООН и обсъжданията, проведени от петте постоянни членки на Съвета за сигурност, изиграха инструментална роля в подготвянето и подписването на Договора за неразпространение на ядрени оръжия от 1968 г. 

Специалисти коментират, че споразумението не успява да унищожи ядрените оръжия. Въпреки това то придвижва усилията на ООН в правилната посока като ангажира големите световни сили. Това е и от фундаменталните цели на Организацията на обединените нации.