Времето, изкарано в пътуване до и от първите и последните ангажименти на служителите без фиксиран офис, трябва да се приема за работно време, реши Съдът на Европейския съюз, цитиран от Би Би Си.
До момента това не е приемано за работно време от много работодатели. Сегашното решение означава, че фирми за социални работници и медицински персонал по домовете, техници на повикване, търговски представители и други може да са в нарушение на разпоредбите за работното време е Европейския съюз.
Решението може да има огромен ефект за много компании. Работодателите или ще трябва да намалят работното време на служителите си, или да им плащат допълнително. Вероятно много от тях ще трябва да създадат нови начини на създаване на графиците, така че достигането до работното място да става най-бързо.
Съдът на ЕС мотивира решението си с това, че трябва да ще защити „здравето и безопасността” на работниците, което е залегнало в евродиректива за работното време.
Законодателният текст има за цел да защити работниците от експлоатация от страна на работодателите и дава разпоредби като колко дълго да работят служителите, колко почивки да имат през деня и колко дни полагаем годишен отпуск.
Една от основните цели е да се гарантира, че нито един служител в ЕС не е задължен да работи повече от средно 48 часа на седмица.
Решението идва след казус в Испания, включващ компания, инсталираща системи за сигурност. Компанията затвори регионални офиси през 2011 г. и в резултат на това служителите ѝ бяха длъжни да пътуват до много далечни дистанции, за да стигат до работното си място.
