Оживени реакции около фонда от 500 милиарда евро за възстановяване на Европейския съюз от кризата с COVID-19, предложен от Франция и Германия.
За едни това е "исторически пробив", но за други – "рискована крачка".
Франция и Германия бяха на различни позиции относно финансовия отговор на кризата. Но те отново успяха да изгладят различията си, пак да станат европейски мотор и да стигнат до общо предложение за финансиране на най-засегнатите страни.
Сега обаче най-коментираната тема е как да се избегне ветото на страните, които не искат общ европейски дълг.
Внушителната сума от 500 милиарда евро трябва да подпомогне най-засегнатите от епидемията страни и отрасли.
“Голям напредък е фактът, че толкова бързо успяхме да постигнем съгласие за първи пакет помощ от 500 милиарда евро, много по-бързо отпреди 10 години по време на финансовата криза”, заяви Олаф Шолц, министър на финансите на Германия.
„Това е историческа стъпка за Франция и Германия. Но това е и историческа стъпка за целия ЕС. Защото за първи път Франция и Германия се обединяват около заеми за нови инвестиции за страните от ЕС“, каза Брюно льо Мер, министър на финансите на Франция.
Според инициативата дълговете ще се плащат общо от страните членки, а не само от най-засегнатите.
Почувства ли се засегната ЕК от инициативата на Франция и Германия, които не изчакаха нейното предложение за бъдещ бюджет на Съюза и финансов отговор на кризата?
„Ние не се намираме в училищния двор, за да спорим кой пръв е представил нещо. Комисията желае да има припокриване между отделните предложения, за да бъдат приемливи за всички“, заяви Ерик Мамер, говорител на ЕК.
Големият проблем за френско-германското предложение сега е в лагера на противниците на общ европейски заем – Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция.
Лагерът на противниците не желае да приема възможност за субсидии и настоява за заеми. ЕК обещава баланс между двете. Но нейният план ще дойде след седмица, а този на Фрaнция и Германия вече е на масата за преговори.
