От всичко, което беше разрушено в Сирия , може би най-трагичната загуба се оказва детството. С тези думи започва коментарният репортаж на кореспондента на Би Би Си в разкъсваната от гражданска война страна.

Всеки ден в Сирия има убити деца. 10 мъртви след обстрела в училищата тази седмица, 10 други жертви в местен квартал през миналата. Животът на невръстните никога няма да бъде същия.

Авторът на статията описва сцена, в която две малки деца стоят на улица в Дамаск и си говорят. Техните разговори обаче не били като тези на връстниците им. Сирийските подрастващи не ходят на училище и не играят същите игри. Техните дни са изпълнени със смърт и трагични загуби.

Кореспондентът разказва за преживяванията му докато се разхожда по улиците на квартала Бара Арм в Хомс. Всички къщи били изгорени или разрушени – не съществували признаци за живот. Единственото, което се чувало, са стъклата, които се пропукват под краката му.

На края на пътя се вижда фигура на момче, което било любопитно да разбере какво прави репортера в неговия изоставен квартал. На въпроса как прекарва своя ден и дали си играе с приятелите си, детето отвърнало, че то си няма такива, защото всички били мъртви.

В Сирия родителите вече не обсъждат най-доброто образование за техните деца, нито планират как да прекарат уикенда си с тях. Вместо това хората си говорят за смърт. Те виждат кръв и човешки останки навсякъде по улиците.

Репортерът разказва за Раби – 12-годишно момче, което много обича училището и иска да стане учител. Един ден, на излизане за хляб, детето губи своите ръка и крак заради боен самолет, който обстрелва квартала му.

Раби обаче все още се усмихва. Той има надежда. „Няма да спра, ще стана учител някой ден”, заявява детето. Майка му, опитвайки да скрие сълзите си, потвърждава: „Ние няма да спрем. Ще извоюваме свободата си и ще се стъпим на крака.”

Тези деца все още отчаяно мечтаят за нормален живот. Когато се разчуе, че са пристигнали книги и играчки, малчуганите се събират заедно нетърпеливи да четат, рисуват, пеят и танцуват. Въпреки войната, те все още са жадни за живот.