Мари Врина-Николов e eдинственият професор по българска литература в цяла Франция. Тя е основателят на първата бакалавърска програма по български език в Париж.
Връзката ѝ с България започва случайно, когато е на 13. Родителите ѝ качват двама стопаджии – оказват се българи: „Като ги чух да говорят на български, за мен беше пределно ясно, че това ще бъде моят език”, разказа Мари пред bTV.
Научава езика сама. След това се налага и като един от най-добрите преводачи на българска литература. Зад гърба си има над 40 преведени книги.
Попитана кои са любимите ѝ думи на български отговаря – копнеж и блян.
Мари обиква България като втора родина. С копнеж и с блян очаквала присъединяването ни към Европейския съюз: „1 януари 2007 г. бях там, плачех, когато чух. Ох, емоцията се връща. Тази голяма надежда, когато чух Европейският химн – наистина надеждата, че нещо ще се случи с България”.
12 години след влизането ни в Евросъюза тя е вярва, че няма граници между народите: „Всеки българин за мен е различен от другия. Както и французите, които познавам. Така че етикетът „българите”, „французите” – това е нещо излишно”.
Ако сега попитате Мари дали е французойка, тя ще се замисли: „Не се чувствам само французойка, не се осмелявам да се нарека българка. Но се чувствам дълбоко и двете. Дълбоко се чувствам преди всичко европейка!”.
