Една изключителна жена преплита в живота си две предимно мъжки професии - политика и космонавтика. Тя е Клоди Еньоре - първата жена космонавт на Франция и министър на науката и европейската интеграция. Какво е да видиш Земята оттам горе и какво бъдещето на нашата планета, вижте.
Датата 20 юли 1960 година променя живота на едно 12-годишно френско момиче завинаги. Тогава за първи път човек стъпва на Луната. Малката Клоди не подозира, че 17 години по-късно самата тя ще бъде наречена "първа". Първата французойка полетяла в Космоса.
„Имах невероятния късмет да бъда два пъти в космоса на "Мир"-Международната космическа станция и двата ми престоя там превърнаха мечтата ми в нещо много по-вълнуващо от това, за което си бях мечтала. На 12 години не си мечтаех да стана космонавт, тъй като във Франция тогава нямаше училища за космонавти. Започвайки първата си работа като лекар в болница, видях обява от Френската космическа агенция, че набират хора с различни професии, за да ги обучават”, разказва Клоди.
Избират я за програмата през 85-а, но тя полита в Космоса чак през 92-а. За седем години преминава през обучения на всяка възможна ситуация на "Мир". А в Звездния град среща и съпруга си Жан-Пиер Еньоре, също космонавт. В чест на тяхната сватба е наречен и астероид "Еньоре".
В рамките на руско-френската мисия "Касиопея" от 96-а година Клоди Еньоре прекарва на космическата станция "Мир" 16 денонощия. През 2001 г. Еньоре става първата европейска жена, посетила Международната космическа станция, в рамките на мисията "Андромеда". С двете си посещения в космоса тя прекарва общо 25 денонощия 14 часа и 22 минути.
„Аз бях на космическия кораб в качеството си на изследовател, който работеше върху микрогравитацията. Мога да ви кажа, че човешкото тяло изключително добре се адаптира в тази нова ситуация, научаваш се да се движиш, да работиш с трите измерения. Да погледнеш през прозореца на космическия кораб е една невероятна емоция, виждаш Земята и изпитваш неистови вълнения, впечатлен си от нейната красота от това колко тя е крехка. И в този момент ти осъзнаваш, че ние всички сме отговорни за нашата планета”, спомня си първите впечатления първата жена французойка в Космоса.
Какво има там горе?
В нашата слънчева система единствената планета, на която има живот, е Земята. Продължават изследванията на Марс дали там могат да бъдат открити следи от живот, може би в други слънчеви системи на други екзопланети съществува форма на живот, но към момента те са мълчаливи. Продължаваме да търсим.
Като човек докоснал се до необятния Космос в какво вярвате? Физиката, биологията или в Господ?
Вярата в Господ и вярата в науките са две различни неща. Аз като научен изследовател се опитвах да разбера неща, да подпомогна развитието на науката, на човечеството, поглеждайки Земята от Космоса, тя е красива и ме кара да вярвам в човека.
Какви бяха реакциите на хората, когато се прибрахте, какво ви казваха?
Привилегията да бъдеш космонавт я имат само 570 души в света, от които 60 жени т.е. 10%. Аз съм единствената французойка, която е летяла в Космоса и след завръщането си будех и адмирации, и уважение, и завист, да. Това промени живота ми.
След приключване на кариерата си на астронавт Еньоре влиза във френската политика с амбицията да допринесе за развитието на Европа.
Два пъти съм била министър на Франция, веднъж на науката, веднъж министър по европейските въпроси. Била съм председател на най-големите научни музеи във Франция, в момента съм в Европейската космическа асоциация и разработвам бъдещите космически програми. Имах много богат живот, всъщност имах много животи. Имах много успехи, но и много провали. Политиката не е нещо лесно, защото там се изисква бързо действие с изключително бързи резултати. Смятам, че в наши дни Европа не върви добре и аз продължавам да бъда все така ангажирана, не от креслото на някое министерство, а с ежедневните си действия и се опитвам да допринеса за развитието на Европа.
Накъде върви Европа според вас и Европейския съюз?
Европейците трябва да разберат, че заедно могат да постигнат много неща. Да вземем за пример космическите изследвания в Европейския съюз, това е третата световна сила, но тя е трета световна сила, защото всички държави работят заедно. За съжаление Европа в наши дни се затваря върху себе си и държавите гледат все повече и повече собствените си интереси. Бих се радвала ако европейците успеем да проумеем, че само заедно можем да постигнем много. Често ми задават въпроса, тъй като съм видяла Земята от космоса, каква планета ще оставим на децата си, но аз бих желала да задам въпроса по друг начин: Какви деца ще оставим на планетата? Образованието е нещото, което би могло да спаси тази планета.
