Опитът за убийство на словашкия премиер Роберт Фицо не е прецедент в Европейската, а и световната политическа история. Припомняме, че на 15 май 71-годишен мъж стреля срещу министър-председателят на Словакия, който беше тежко ранен.
Фицо беше откаран в болница в тежко състояние, като му беше направена животоспасяваща операция. Според последната информация от медиците той е стабилизиран и е в съзнание.
Мотивът за престъплението все още не е ясен.
-
Тази сутрин 2 мин.Сигнал за тормоз над деца в градина в Костенец -
Съдържание от партньори 3 мин.СуперХостинг.БГ обяви до 96% отстъпка в цените на домейните в рамките на Кибер седмицата от 25 ноември до 1 декември -
Тази сутрин 3 мин.Очевидец на агресията в мол: 10 младежи с качулки ритаха един, гледката беше покъртителна -
България 2 мин.Младеж премина с колата си през лежащ на пътя пешеходец -
Тази сутрин 2 мин.Опит за обир посред бял ден в Сливен -
Тази сутрин 2 мин.Нападнат, докато спи: Взеха парите на възрастен мъж, които събирал за лечение -
България 1 мин.Слънчево начало на новата работна седмица
-
Тази сутрин 2 мин.Сигнал за тормоз над деца в градина в Костенец -
Съдържание от партньори 3 мин.СуперХостинг.БГ обяви до 96% отстъпка в цените на домейните в рамките на Кибер седмицата от 25 ноември до 1 декември -
Тази сутрин 3 мин.Очевидец на агресията в мол: 10 младежи с качулки ритаха един, гледката беше покъртителна -
България 2 мин.Младеж премина с колата си през лежащ на пътя пешеходец -
Тази сутрин 2 мин.Опит за обир посред бял ден в Сливен -
Тази сутрин 2 мин.Нападнат, докато спи: Взеха парите на възрастен мъж, които събирал за лечение -
България 1 мин.Слънчево начало на новата работна седмица
Макар опитите за убийства на европейски лидери да не са били чести през последните 50 години, някои от най-известните политически личности са били обекти на такива.
Луис Кареро Бланко, 1973 г.
Адмирал-генерал Луис Кареро Бланко е бил известен испански офицер и политик. Дълго време е наричан дясната ръка на диктатора Франциско Франко и е негов премиер. Той се превръща в една от водещите фигури в диктата на Франко.
Франко го избира лично като наследник в кабинета и Бланко заема водещата позиция в държавата през юни 1973 г.
Шест месеца след като е посочен за премиер, Бланко е убит на 20 декември 1973 г. от Баските сепаратисти с помощта на поставено взривно устройство.
Убийството е широко одобрено от много испански граждани.
След убийството на Бланко в Испания започва политическа промяна.
Алдо Моро, 1978
Алдо Ромеро Луиджи Моро е италиански политик от Християндемократическата партия. Той е начело на Италия като премиер в продължение на пет мандата от декември 1963 до юни 1968 г. и след това от ноември 1974 г. до юли 1976 г.
Моро е един от най-дълго управлявалите премиери на Италия след Втората световна война. Той въвежда редица социални и икономически реформи, които модернизират до неузнаваемост страната. Смята се за една от най-известните фигури в италианските политически среди и като човекът, който е дефинирал съвременната политика в център-ляво.
На 16 март 1978 г. в Рим фракция на организацията „Червените бригади“ блокира конвоя на Алдо Моро и след като убива петимата му бодигарди, го отвличат. По това време Моро вече е спряган за следващия президент на Италия.
През дните след отвличането редица работни организации и синдикати организират масови стачки в Италия, а полицията и спецчастите извършват стотици претърсвания в Рим, Милано и Торино с надеждата да открият Алдо Моро. След няколко дни дори папа Павел VI, който е близък приятел на Моро, се намесва и предлага размяна – похитителите да вземат него и да освободят политика. Твърди се също, че папата е събрал 10 млрд. италиански лири, с които да откупи живота на Моро, но тази информация така и не е потвърдена.
Въпреки мобилизацията на 13 000 полицаи, претърсването на 40 000 къщи и блокирането на 72 000 пътни артерии, полицията не извършва никакви арести.
Правителството на Италия се разделя на две – едните не искат да водят преговори с „Червените бригади“, а другите искат. След като става ясно, че преговори няма да има, от „Бригадите“ организират „Съд на хората“, който признава Алдо Моро за виновен и го осъжда на смърт. След това изпращат последни искания до правителството – ако не бъдат освободени 16 затворника от „Червените бригади“, Моро ще бъде убит.
Властите отвръщат с мащабно претърсване.
На 7 май 1978 г. Алдо Моро изпраща писмо до съпругата си, с което се сбогува. В него той пише „Казаха ми, че ще ме убият след малко. Целувам те за последен път“.
На 9 май 1978 г. след 55 дни в плен терористите качват Алдо Моро в автомобил и му казват да се покрие с одеяло, за да не знае къде отива. След това го застрелват 10 пъти.
Тялото на Алдо Моро е оставено в багажника на червено „Рено 4“ близо до гетото в Рим.
Погребението на Алдо Моро е ръководено лично от папа Павел VI.
Този момент от италианската история се сравнява с убийството на Джон Ф. Кенеди и се нарича „Италианският 11 септември“.
Маргарет Тачър, 1984 г.
Британският премиер Маргарет Тачър или по-известна като „Желязната лейди“ е един от най-уважаваните и познати политици в новата ни история. Тя на косъм успява да се спаси от огромна експлозия в хотел, в който е била отседнала в Брайтън, Великобритания.
На 12 октомври 1984 г. ИРА извършва атентата, като целта е била да убие водещи фигури на британското правителство. В хотела е поставена бомба със закъснител още преди Тачър и министрите от Консерваторите да пристигнат. По това време в хотела е трябвало да се състои конференция на партията.
Взривното устройство е поставено от доброволец на ИРА с псевдоним „Рой Уолш“, който отсяда в същия хотел. Бомбата е поставена под ваната в една от стаите, която се намира пет етажа над тази на Тачър. Устройството е с таймер, изработен от записвач на касетки.
Бомбата се взривява около 14:54 местно време на 12 октомври. Взривът срива 5-тонен комин, който пропада през всички етажи чак до мазето и оставя огромна дупка във фасадата на хотела. Според местните пожарникари единствената причина да няма много загинали при взрива е сериозното строителство от Викторианската епоха.
При атентата загиват петима души, но нито един от тях не е министър. Сред убитите е сър Антъни Бери – член на Консерваторите, както и Ерик Тейлър, лейди Шатък, лейди Маклейн и Роберта Вакехам. Доналд и Мюриел Маклейн били отседнали в същата стая, в която е поставена бомбата, но Доналд оцелява.
34 души са ранени.
Отговорът на Маргарет Тачър не закъснява. Още на следващата сутрин конференцията на Консерваторите продължава, но тя премахва от речта си всички планирани атаки срещу Лейбъристите. Тачър заявява, че атентатът е „опит за осакатяване на правителството на Нейно Величество Кралицата“.
Олоф Палм, 1986 г.
Свен Олоф Хоаким Палм е шведски политик и премиер на Швеция от 1969 до 1976 г., а след това от 1982 до 1986 г. Той води шведската Социалдемократическа партия от 1969 г. до убийството си през 1986 г.
По това време политическите престъпления са непознати за Швеция и Палм често се движи без охрана. Близо до полунощ на 28 февруари 1986 г. той се прибира към дома си от местен киносалон със съпругата си Лисбет Палм в центъра на Стокхолм. Тогава той е застрелян от упор с един куршум. Втори изстрел одрасква Лисбет. Смъртта му е обявена в местна болница.
Дълги години убийството на Палм остава неразгадано.
На 18 март 2020 г. шведски следователи се срещат с членове на разузнавателните служби на Южна Африка, за да обсъдят случая. Според южноафриканците убийството на шведския дипломат е извършено по поръчка от Южна Африка.
На 10 юни 2020 г. шведски прокурори провеждат пресконференция, на която заявяват, че знаят кой е убил Палм и това е Стиг Енстрьом или познат още като „Скандиа мен“. Енстрьом е един от 20-те души, които твърдели, че са свидетели на убийството и по-късно е посочен като заподозрян. По това време обаче Енстрьом вече е мъртъв.
Някои политици и журналисти свързват смъртта на Палм с ПКК, тъй като той е първият политик в Европа, който определя организацията като терористична.
Волфганг Шойбле, 1990 г.
Германският политик и член на Християн-демократите е най-дълго управлявалият член в демократичните германски парламенти. От 2017 до 2021 г. той е президент на Бундестага.
По време на предизборен митинг през 1990 г. Шойбле е застрелян и остава парализиран до края на живота си, прикован за инвалидна количка.
Той се връща на работа след няколко седмици.
Шойбле умира през 2023 г.
Пим Фортюин, 2002 г.
Вилхемус Симон Петрус Фортюин, познат още с името Пим Фортюин, е датски политик, автор, бизнесмен и социолог, който основава своя собствена партия през 2002 г. Той работи като професор в Еразмус академията в Ротердам.
Първоначално определя себе си като марксист, който симпатизира на Комунистическата партия, но по-късно става член на Лейбъристката партия. Вижданията му се изместват към десните политики, особено в направления като имиграция и правата на човека.
Пим Фортюин е бил гей и е подкрепял гей правата.
През 2002 г. Фортюин е убит по време на предизборна кампания от Волкерт ван дер Грааф – човек с леви разбирания и активист за защита на правата на животните. Фортюин е застрелян в автомобила си пред радио студио, минути след като е дал интервю.
Ван дер Грааф е преследван от шофьора на Фортюин и малко по-късно арестуван и осъден на 18 години затвор. Излежава две-трети от присъдата си и е освободен през май 2014 г., както предвиждат разпоредбите на местното законодателство.
Жак Ширак, 2002 г.
Жак Рене Ширак е френски политик, който по-късно става президент на Франция и ръководи държавата от 1995 до 2007 г. Преди това е премиер с мандати от 1974 до 1976 г., от 1986 до 1988 г., както и кмет на Париж.
На 14 юли 2002 г. на националния празник на Франция – Денят на Басстилията, Ширак оцелява след опит за убийство. Тогава мъж стреля срещу с него с пушка, която преди това успява да скрие в кутия за китара. Не уцелва.
Стрелецът е идентифициран като Максим Брюнери, който имал връзки с крайно-дясната група „Юните радикал“.
Зоран Джинджич, 2003 г.
Зоран Джинджич е сръбски политик и философ, който е и премиер на Сърбия от 2001 г. до успешното му убийство през 2003 г. Джинджич е един от тринайсетте реставратори на модерната сръбска Демократична партия, на която става президент през 1994 г.
През 90-те години е един от лидерите на опозиционната администрация срещу Слободан Милошевич.
Джинджич предрича собствената си смърт седмици преди тя да се случи. По това време той води борба с организираната престъпност в страната, като планира специален трибунал със система за защита на свидетелите в него. Това притеснява криминалните организации в страната, които били преплетени със Сръбската секретна полиция, останала вярна на Милошевич.
Пряка заповед за убийството издава Милорад Улемек – бивш командир на звеното по Специални операции към Югославия.
Зоран Джинджич е застрелян от Звездан Йованович в Белград на 12 март 2003 г. Йованович стреля от близка сграда и го уцелва точно в гърдите, като Джинджич умира на място.
На 23 май 2007 г. 12 души са осъдени за убийството на Джинджич. Сред тях са Милорад Улемек и Звездан Йованович. Трима от осъдените все още се издирват с червена бюлетина от Интерпол.
Анна Линд, 2003 г.
Илва Анна Мария Линд е шведски политик от Социалдемократическата партия и адвокат, който работи за Министерство на външните работи от 1998 г. до смъртта си. Тя е и депутат в местния парламент.
На 10 септември 2003 г. докато пазарува в женската секция на местен магазин за дрехи в центъра на Стокхолм, Линд е намушкана жестоко в гърдите, корема и ръцете. По това време тя няма бодигарди, което предизвиква скандал в страната заради предишното убийството на премиера Олоф Палм.
Линд е откарана в местна болница, където претърпява операция и ѝ правят вливания на кръв в продължение на 9 часа. Според данните на медиците Линд на няколко пъти получава вътрешни кръвоизливи.
Състоянието ѝ се влошава и на следващия ден тя умира.
Убиецът на Линд първоначално успява да избяга, но на 16 септември е задържан – това е Михайло Миялович – сърбин. ДНК анализ доказва, че той е наръгал Линд. На 6 януари 2004 г. Миялович признава пред властите за убийтвото.
