От 9,3% Румъния успя да смъкне дефицита си до 2,3% от БВП

Министерството на финансите на Румъния публикува в понеделник данните за изпълнението на бюджета през първите седем месеца на годината, според които бюджетният дефицит е намалял с 28,36 млрд. леи и вече възлиза на 2,34% от брутния вътрешен продукт (БВП). През 2024 година дефицитът на Румъния достигна 9,3%, предава stirileprotv.ro.

Изпълнението на консолидирания държавен бюджет за първите седем месеца на 2026 г. приключва с дефицит от 48,08 млрд. леи. Това е с 28,36 млрд. леи по-малко спрямо дефицита от 76,44 млрд. леи, отчетен за същия период на 2025 г., или номинално понижение от 37%, съобщи Министерството на финансите.

Като дял от БВП дефицитът е намалял от 3,99% на 2,34%, което представлява подобрение с 1,65 процентни пункта. Според ведомството данните потвърждават продължаването на процеса на фискална и бюджетна консолидация, подкрепен от увеличаването на приходите и запазването на умерен темп на ръст на публичните разходи.

Важна е и структурата на тази корекция. Бюджетните приходи са нараснали с 11,2%, докато общите разходи са се увеличили само с 2,9%. В същото време инвестициите са продължили да растат. Така намаляването на дефицита не е постигнато чрез ограничаване на инвестициите, а посредством по-добър контрол върху текущите разходи и повишаване на приходите.

„Данните за седемте месеца показват, че последователно поддържаме тенденцията за намаляване на бюджетния дефицит и стабилизиране на публичните финанси.

Понижението на дефицита с 1,65 процентни пункта е доказателство за балансирано управление, при което фискалната отговорност се съчетава с пряка подкрепа за икономиката. Продължихме без прекъсване възстановяването на ДДС, като върнахме над 20,4 млрд. леи на компаниите, за да им осигурим необходимата ликвидност, и насочихме приоритетно ресурсите към основните двигатели на развитието, където инвестициите от европейски фондове и Националния план за възстановяване и устойчивост отбелязаха ръст от над 60%.

Докато укрепваме тази по-здрава основа на публичните финанси, следващата стъпка е да превърнем стабилизацията в здравословен и устойчив икономически растеж“, заяви министърът на финансите Александру Назаре.

Приходите в консолидирания държавен бюджет

Общите приходи са достигнали 412,31 млрд. леи през първите седем месеца на 2026 г., което представлява годишен ръст от 11,2%. Като дял от БВП те са се увеличили с 0,71 процентни пункта, подкрепени както от данъчните постъпления, най-вече от ДДС и данъците и таксите върху имуществото, така и от привлечените европейски средства.

Данъчните приходи са нараснали с 15,4% до 214,32 млрд. леи, а делът им в БВП се е повишил от 9,69% на 10,42%. Динамиката е подкрепена от увеличението на няколко категории бюджетни постъпления.

Нетните приходи от ДДС са достигнали 88,55 млрд. леи, което е увеличение от 26,5% на годишна база. Ръстът се дължи на повишение от 21,7% на брутните постъпления вследствие на новите ставки, въведени със Закон №141/2025. Едновременно с това възстановяването на ДДС към частния сектор се е увеличило с 4,6% до 20,48 млрд. леи спрямо 19,59 млрд. леи за същия период на 2025 г.

Приходите от акцизи са възлезли на 28,37 млрд. леи, което е с 6,4% повече спрямо предходната година, като най-силен принос имат енергийните продукти с ръст от 10,9%.

Възстановените от Европейския съюз средства за извършени плащания, заедно с даренията, са достигнали 37,28 млрд. леи, отбелязвайки увеличение от 30,3%.

Постъпленията от данъка върху заплатите и доходите са достигнали общо 38,34 млрд. леи, което е с 8,6% повече спрямо 2025 г. Ръстът е подкрепен от 19,5% увеличение на приходите от данъка върху дивидентите, свързано с концентрираното разпределение на дивиденти през декември 2025 г. в контекста на законодателните промени, както и от увеличение с 19,7% на постъпленията по единната данъчна декларация.

Същевременно приходите от данъка върху заплатите са нараснали с 5,2% — по-бързо от ръста на фонда за работна заплата в икономиката. Това отразява базовия ефект от премахването на секторните данъчни облекчения от 1 януари 2025 г.

Осигурителните вноски са достигнали 129,14 млрд. леи, което представлява годишно увеличение от 6,7%, подкрепено от разширяването на данъчната основа съгласно Закон №141/2025 и от постъпленията по единната данъчна декларация.

Корпоративният данък е донесъл 28,35 млрд. леи, или с 8,3% повече спрямо 2025 г., като приходите от стопанските субекти са се повишили с 11,5%.

Разходите в консолидирания държавен бюджет

Общите разходи са възлезли на 460,39 млрд. леи, като номинално са нараснали само с 2,9% спрямо същия период на миналата година.

Като дял от БВП публичните разходи са намалели с близо един процентен пункт — от 23,3% от БВП през първите седем месеца на 2025 г. до 22,4% през същия период на 2026 г.

Разходите за персонал са достигнали 95,67 млрд. леи, като са намалели с 4,06 млрд. леи и вече представляват 4,7% от БВП — с 0,5 процентни пункта по-малко. Това се дължи на съкращаването на някои допълнителни възнаграждения и мерките за ограничаване на ръста на заплатите.

Спрямо същия период на 2025 г. номиналното намаление е 4,1%. Това е една от най-значимите структурни промени в изпълнението на бюджета, тъй като разходите за персонал са сред основните категории трудно свиваеми държавни разходи.

Делът на разходите за персонал в общите публични разходи също е намалял — от 22,3% на 20,8%, което допринася за ограничаване на тежестта на фиксираните разходи в структурата на консолидирания бюджет.

Разходите за стоки и услуги са нараснали до 59,6 млрд. леи, или с 11,2%, като увеличението се дължи основно на плащанията в здравната система.

Разходите за лихви са достигнали 40,12 млрд. леи, което представлява 2% от БВП.

Лихвените плащания са се увеличили с 26,5%, надхвърляйки 40 млрд. леи през първите седем месеца на годината. Това продължава да оказва значителен натиск върху бюджета и необходимостта от финансиране.

Продължаването на фискалната и бюджетната консолидация има за цел да намали нуждите от финансиране и в средносрочен план да ограничи натиска върху разходите за обслужване на държавния дълг.

Разходите за социално подпомагане са били 146,59 млрд. леи, което е спад от 0,6% на годишна база вследствие на прилагането на Закон №141/2025. В тази сума са включени 149,54 млн. леи за компенсации на сметките за електроенергия и природен газ на домакинствата.

Субсидиите са възлезли на 7,51 млрд. леи, насочени основно към пътническия транспорт, земеделието и енергийната схема за небитови потребители, за която са отделени 209,72 млн. леи.

Категорията „други разходи“ е намаляла с 2,69 млрд. леи до 8,4 млрд. леи.

Инвестициите са нараснали с 24%

Проектите, финансирани с безвъзмездни външни средства, са достигнали общо 45,88 млрд. леи. Сумата обхваща финансовите рамки 2014–2020 г. и 2021–2027 г., Фонда за модернизация, земеделските субсидии и безвъзмездното финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост.

В рамките на тази динамика плащанията по проекти, финансирани с безвъзмездни външни средства, са нараснали с 39,1%, а разходите по безвъзмездния компонент на плана за възстановяване са били повече от два пъти по-високи спрямо същия период на миналата година.

Общите инвестиционни разходи са достигнали 76,51 млрд. леи, което е с 14,83 млрд. леи повече спрямо първите седем месеца на 2025 г.

Това означава увеличение на инвестициите с приблизително 24%, едновременно с намаляване на бюджетния дефицит с 37%.

Проектите, подкрепяни с европейски средства и по Националния план за възстановяване и устойчивост — както чрез безвъзмездно финансиране, така и чрез заеми — формират 71,05% от общия обем на инвестициите.

Плащанията по тези направления са нараснали с 20,40 млрд. леи, или с 60,08%, компенсирайки намаляването на извънредните плащания, извършени изцяло от национални средства в началото на предходната година.

„Резултатите за седемте месеца отправят важен сигнал за стабилност и фискална отговорност. Румъния укрепва доверието към себе си както в международен, така и във вътрешен план, а това е изключително важен сигнал за пазарите, инвеститорите и доверието в румънската икономика. Държава, която излъчва доверие и фискална последователност, е по-силна държава.

Трябва обаче правилно да разчитаме и бюджетното изпълнение през следващите месеци. От август ще започне да се вижда годишният ефект от мерките, приети през юли 2025 г., поради което базата за сравнение ще се промени и разликите спрямо миналата година естествено ще се свият.

Важно е да запазим бюджетното изпълнение в рамките на заложения профил и по траекторията, необходима за постигане на целта за дефицита за цялата година. Следващият етап е свързан със структурното и устойчиво укрепване на фискалната корекция. Запазването на дисциплината при разходите, предвидимата политика по доходите, ускоряването на усвояването на европейските средства и приоритизирането на инвестициите са задължителни компоненти за продължаването на тази траектория“, подчерта министър Александру Назаре.