Овчарският скок е зрелищен, но опасен спорт. Могат ли модерните прътове да бъдат подобрени чрез новите технологии, за да станат по-надеждни и безопасни? Възможно ли е технологиите да се използват и в други спортове?

Отговор на тези въпроси дава публикация на Wired.

Основните инструменти за овчарския скок са големи прътове с дължина между 3,05 и 5,3 метра.

Състезателите по лека атлетика ги държат, докато спринтират, след което ги забиват в земята. Те се огъват и изстрелват състезателя във въздуха, постигайки доста по-големи височини, сравнено с нормалния скок на височина.

Дисциплината е рискова – има десетки контузии в скока с прът, дори на олимпийско ниво. Повечето от тях се случват, когато състезателят удари погрешно площадката за приземяване или я пропусне напълно. Но също така често има проблеми с пръта.

Все пак хвърлянето на човешкото тяло до над 6 метра във въздуха отнема много кинетична енергия и оказва голямо напрежение върху огънатата част на пръта.

Снимка: Getty Images

Ако нещо се обърка — дори малка, невидима пукнатина в стълба — този инструмент може да се счупи и да изпрати скачача на земята. Подобна ситуация би имала катастрофални последици за спортистите – възможно е при падането те да получат тежки наранявания.

Учените търсят вариант да се предотвратят тези недостатъци. Според тях решението са именно прътове, които се възстановяват сами, преди да се счупят.

Технология от бронзовата ера помага за преминаване към чиста енергия

Какъв е проблемът при сегашните прътове?

 

Съвременните прътове обикновено са направени от слоеве фибростъкло и композити от въглеродни влакна. Те се чупят много по-рядко от старите прътове, които са били направени от бамбук, в последствие от алуминий и стомана, но все пак не са перфектни.

Снимка: iStock

Прътовете се огъват доста, когато изстрелват спортиста във въздуха. Това означава, че трябва да бъдат направени с правилната комбинация от материали. Трябва да са достатъчно гъвкави и здрави, за да издържат тежестта на човек, и достатъчно леки, за да се държат по време на засилката.

Правилно поддържани, модерните прътове могат да издържат години или дори десетилетия. Но с течение на времето след неправилно боравене могат да се появят малки пукнатини. Понякога те са толкова малки, че дори не могат да се видят, но структурната цялост на пръта вече е компрометирана.

Снимка: Getty Images

„Това, което ще се случи, е, че пукнатините ще се разпространят – малко като напукване на предното стъкло на кола. В момента в който поддаде, става катастрофално“, казва Дон Рариг, вицепрезидент по инженерство и разработване на продукти в Essx.

Предлага се решение със специално покритие

 

Има няколко възможни начина да се предотвратят тези проблеми. Изследване, публикувано от Georgia Gwinnett College, предлага идея за добавяне на специално покритие върху повърхността, което съдържа цветни микрокапсули. При напукване на пръта капсулите изпускат цвета си. Така повредата става лесно забележима, предотвратявайки инциденти.

Швейцарската компания CompPair се фокусира върху композитите с цел да направи продуктите, така че те да се възстановяват сами. Те разчитат на това, което CompPair нарича технология HealTech, за да създаде повърхност, която да се поправя.

Как работи? Когато се надраска или пукне, материалът, които държи влакната заедно, може да се нагрее, за да се омекотят влакната и бавно да се върнат във форма.

Недостиг на прясна вода: Ще помогнат ли новите технологии?

CompPair уверява, че неговото съединение може да бъде напълно поправено в рамките на 10 минути след нагряване. Поставянето на тези компоненти в пръта е съвсем друго предизвикателство, защото трябва да се запази целостта на структурните влакна.

„Мисля, че е възможно, но трябва да го тестваме старателно“, уточнява съоснователят и главният технически директор на CompPair Робин Тригейра.

Къде е приложима новата технология?

 

Проблемът с използването на тези композитни материали в нещо като овчарския скок е, че е изключително сложно да се гарантира, че решава проблема. Добавянето на нов композит, тъй като той е поправим, също може да добави цяло разнообразие от нови променливи. Например самото добавянето на покритие върху повърхността на пръта, за да се видят пукнатините, може да промени начина, по който спортистът го хваща.

Всяка пукнатина и дупка е различна и може да не „зарасне“ по същия начин. Може да има някаква повреда, която е твърде голяма, за да се оправи.

Извън олимпийските състезания овчарският скок има по-малко присъствие в света на спорта в по-широк план. Вероятно е този вид материали първо да се появят другаде.

Снимка: Getty Images

Trigueira казва, че CompPair в момента не работи с компании за овчарски скок, а работи за внедряването на технологията в по-известно спортно оборудване като дъски за сърф и рамки за велосипеди.