Латвия трябва да промени езиковата си политика, за да обърне повече внимание на голямото си рускоговорящо малцинство. Това е позицията на Съвета за правата на човека към ООН, цитирана от Франс прес.
От организацията изразяват притеснение за това, че някои от жителите на Латвия имат своеобразен статут на „не-граждани”, тъй като за заемането на определени длъжности се изисква владеене на латвийски език. Според ООН, това води до изключване на малцинствата.
Латвийският е официален език в двумилионната страна, макар 27 на сто от нейното население да са етнически руснаци. На референдум през 2012 г. 75 на сто от гласувалите латвийци се обявиха против това руският да стане втори официален език на страната.
Както и в Естония, за получаване на гражданство се изисква полагане на изпит за владеене на държавния език. В резултат 13 на сто от населението са апатриди - хора без гражданство.
Латвия заявява, че законите, въведени след разпадането на СССР през 1991 г., имат за цел да коригират грешките от съветската епоха. След анексирането на Латвия през Втората световна война милиони латвийци са изпратени в лагери в Сибир, а в страната са заселени рускоговорящи, отбелязва Франс прес.
Именно с „балтийски” сценарий проруските политици плашат населението на Крим и източните украински провинции. Насажда се страхът, че новата власт в Киев ще въведе по-популярния в западната част на страната украински език като официален и така ще бъдат дискриминирани етническите руснаци.
Действително, Законът за националните езици беше отменен, но временният президент на страната Олександр Турчинов поиска да бъдат подготвени нови текстове, които да защитават правата на малцинствата.
