Френският президент Франсоа Оланд призна за проблеми в личния си живот, но отказа да коментира подробности с аргумента, че нито моментът, нито мястото са подходящи. На годишната пресконференция в Елисейския дворец държавният глава обясни, че преминава през болезнен момент в живота си, и обеща да изясни положението със семейството си преди визитата в САЩ на 11 февруари.

„Аз следвам един принцип и той е, че личния живот не трябва да става публично достояние, трябва да уважаваме правото на неприкосновеност на всеки човек. Тук не е нито мястото, нито времето за да обсъждаме това”, заяви Оланд.

Франсоа Оланд трябваше да говори по темата още след първия журналистически въпрос. Той настоя, че макар и държавен глава, той е гражданин и има право на личен живот. По-късно той отхвърли изразените притеснения за сигурността му по време на срещите с актрисата Жюли Гайе в апартамент в Париж.

„Сигурността ми е защитена навсякъде и по всяко време, когато пътувам като официално лице във Франция и в Париж, по целия свят, както и при частните ми пътувания, когато нивото на защита неизбежно е по-ниско. Никой не трябва да се притеснява за това”, категоричен бе Оланд.

580 журналисти от френската и чуждестранната преса присъстваха на пресконференцията. Въпреки огромния интерес, многобройните въпроси около личния живот на френския президент останаха тази вечер без отговор. За момента не е ясно дали Валери Триервайлер продължава да е първа дама на Франция.

Президентът изрази „искреното си възмущение” от разкритията на списание „Клоузър" за връзката му с 41-годишната актриса, но заяви, че няма да съди изданието.

Оланд опита да съсредоточи пресконференцията си върху икономиката, като обеща намаляване на данъците с 30 милиарда евро за бизнеса с надеждата за стимулиране на силен растеж. Той потвърди и целта за допълнителни спестявания в размер на 50 милиарда евро между 2015 г. и 2017 г.

Моторът „Франция-Германия”

„Франция трябва задължително да си възвърне икономическата сила", подчерта Оланд и призна, че все още не е спечелил битката за заетостта, но смята, че се очертава тенденция относно безработицата преди публикуването на данните за декември 2013 г.

Френският президент обяви желанието си да има „френско-германска двойка" не само в икономическата област, но и в Европа на отбраната. „Разбира се, имаме френско-германската бригада, но трябва да направим нещо повече - трябва да проявим обща отговорност за мира и сигурността в света", заяви Франсоа Оланд. „На 19 февруари в Париж ще има съвместно заседание на правителствата на Франция и Германия. Канцлерът Ангела Меркел и аз ще издигнем като принцип двете ни правителства да се координират предварително по всички големи проекти", добави той.

Френският президент направи още две предложения на френско-германско сътрудничество за развитието на Европа – „инициатива за икономическо и социално сближаване" между двете страни и координация за енергийния преход.

Французи на бой в Сирия

Президентът обяви, че 700 французи са отишли да се бият в Сирия. Оланд подчерта необходимостта от мирно решение на бушуваща в Сирия гражданска война. По негови думи 700 млади хора, които пребивават във Франция или са френски граждани, са отишли в Сирия да се бият на страната на екстремистите. Предишни оценки бяха за около 400 души.

Френските власти се безпокоят, че тези бойци може да извършат нападения във Франция при завръщането си. „Трябва да се борим срещу известен брой мрежи и домове, които дават убежище на терористи", подчерта Оланд.

Той изтъкна още, че духовният авторитет на папа Франциск може да помогне в търсенето на мирно решение на сирийския конфликт.

Срещу ромите

Президентът на Франция защити политиката на правителството си за експулсиране на ромски имигранти от временни лагери, след като доклад на правозащитници показа, че миналата година от катуни са били изселени рекорден брой роми.

В отговор на въпрос за политиката на Франция спрямо ромите, Оланд попита: „Трябва ли да се срамуваме от това, което сме направили? Не.” Той допълни, че всички действия на властите са били в съответствие със закона.

Коментарът на френския държавен глава последва публикуването на доклад на две правозащитни групи, в който се казва, че рекордните 19 380 ромски имигранти са били изселени от лагерите им през 2013 г., което е двойно повече спрямо предходната година.

„За сравнение, през 2012 г. 9404 роми са били принудително изселени от властите, а през 2011 г. – 8455”, посочват в доклада Лигата за човешки права и Европейският център за правата на ромите.

„Принудителните прогонвания са продължили почти навсякъде без надеждно алтернативно решение за настаняването им или за социална подкрепа”, подчертават правозащитните организации. В доклада се посочва още, че правителствената политика за извършването на социална оценка преди изселването „рядко се прилага”.

Във Франция живеят около 20 000 роми, които обитават временни, често нелегални лагери в покрайнините на френските градове. През последните години правителството следва противоречивата политика за прогонването на някои от ромите от лагерите им, често давайки им пари, за да се завърнат в страната, от която са дошли във Франция, най-често от България и Румъния.