Учени проведоха ново изследване, което разглежда връзката между Марс и Земята и как тя влияе на дълбините на океаните. Изследването е публикувано в списанието Nature Communications.
За да разберат по-добре силата на дълбоките океански течения, изследователите анализират седименти (образуваните утайки - бел. ред.), извлечени от дълбините на океаните.
Така имат възможност да се върнат милиони години назад във времето и разкриват, че дълбоководните течения са преминавали през цикли на отслабване и укрепване в продължение на 2,4 милиона години.
„Те от своя страна са свързани с циклите на взаимодействие между Марс и Земята, които обикалят около Слънцето“, пише в изявление Адриана Дуткевич, един от авторите на изследването.
Учените обясняват, че двете планети си влияят взаимно като променят формата на орбитите си. Това явление наричат „резонанс“ и казват, че се появява заради гравитационното въздействие между Земята и Марс.
Това причинява циклите, през които слънчевата радиация е с повишени нива, а климатът е по-топъл. Топлият климат от своя страна влияе на движението на океанските течения.
„Макар че тези цикли през 2,4 млн. години оказват влияние върху затоплянето и океанските течения на Земята, те са естествени климатични цикли и не са свързани с бързото затопляне, причинено от човека, което светът преживява днес“, обяснява съавторът на изследването Дитмар Мюлер.
Високите температури предизвикват по-силни и бързи течения, които учените описват като „огромни водовъртежи“, на дъното на океаните. Те ерозират морското дъно и предизвикат натрупвания на утайка, подобно на снежни преспи.
Изследователите успяват да разберат връзката между климата и дълбоките океански течения като анализират седиментните ядра – натрупаните слоеве на морското дъно.
Там, където има нарушения, смятат, че има силни океански течения, защото при спокойни условия непрекъснато се натрупват нови слоеве.
Тези подводни водовъртежи могат да помогнат за смекчаването на последиците от възможния срив на Атлантическата меридионална преобръщаща се циркулация (АМОК) - система от ключовите течения на Атлантическия океан.
Тя пренася топла вода от тропиците до Европа и така осигурява по-мек климат в централните части на континента. Ако затихне, температурите в Европа ще се променят драстично.
„Нашата работа не казва нищо за това какво може да се случи или не с АМОК, по-скоро смятаме, че дори ако АМОК се срине, все още ще има други процеси, които да смесват океанските води, въпреки че ефектите от тях биха били съвсем различни“, казва Мюлер.
Опасенията от затихването на теченията в Атлантическия океан са именно заради глобалното затопляне, което нагрява океаните и топи ледовете. Така се нарушава баланса между топлината и концентрацията на сол, който определя силата на AMOК.
От години различни изследователи предупреждават, че спирането на течението ще попречи на смесването на богатата на кислород повърхност в океана с по-дълбоките води. Това би довело до застояване на водите и до голяма степен лишаване от живот.
„Нашите резултати показват, че по-интензивните дълбокоокеански вихри в един по-топъл климат могат да предотвратят подобен застой в океана“, обнадежден е Мюлер.
Така водовъртежите в дълбините на океанското дъно могат да се окажат полезен инструмент за предотвратяването на колапс на системата на Атлантическите течения.
-
Светът 3 мин.Учени с ново изследване: „Ледените неравности“ разкриват историята на топенето на Антарктика -
Светът 2 мин.Токио се поти: Черешите цъфнаха през зимата (ВИДЕО) -
Светът 2 мин.Провал в борбата с глобалното затопляне: За първи път то надвиши 1,5° за година -
Светът 1 мин.Климатът с тревожен рекорд: Световният океан отчете най-високата си среднодневна температура
-
Светът 3 мин.Учени с ново изследване: „Ледените неравности“ разкриват историята на топенето на Антарктика -
Светът 2 мин.Токио се поти: Черешите цъфнаха през зимата (ВИДЕО) -
Светът 2 мин.Провал в борбата с глобалното затопляне: За първи път то надвиши 1,5° за година -
Светът 1 мин.Климатът с тревожен рекорд: Световният океан отчете най-високата си среднодневна температура
