Едно дете бива убито на всеки 15 минути при бомбардировки над Газа, показват данни на палестинската неправителствена организация The Defense for Children International – Palestine.
Те са без вода, храна и семейства. Те израстват под постоянните обстрели и виждат смъртта навсякъде около тях. Това е животът на една част от децата в Ивицата Газа след атаката на “Хамас” на 7 октомври и ответните удари на Израел.
Ивицата Газа обхваща територия с ширина приблизително 10 километра и дължина 41 километра. Малко над 2 милиона души живеят, като около 40% от тях са деца и младежи под 15-години. По-голямата част от жителите на Газа живеят на север.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
От палестинската неправителствена организация посочват, че повече от 1000 палестински деца в Газа са убити от 7 октомври насам.
Десетки израелски деца са сред 1400-те жертви в Израел на атаката на “Хамас” на 7 октомври. Около 200 души, пленени от “Хамас”, включват и деца. Все още Израел не е публикувала данни на всички убити при тази атака.
УНИЦЕФ: Няма безопасно място за децата в Израел и Палестинската автономия
Продължаващото насилие води до ужасяващи травми върху живота на децата и техните семейства в Израел и Палестинската автономия, съобщават от УНИЦЕФ.
Според организацията няма безопасно място за нито едно дете, докато продължават интензивните боеве и военни действия. “Много деца са убити или ранени, а безброй други са били изложени на насилието след дни на въздушни удари. Запасите от храна, вода и електричество са изчерпани, а безопасният достъп до болници и лекарства е силно ограничен”, добавят от УНИЦЕФ.
От УНИЦЕФ посочват, че ситуацията в Ивицата Газа бързо се влошава, а повече от милион души, почти половината от които деца, са в изключителна опасност.
„Във всяка война най-много страдат децата. Това е вярно и днес“, допълват от УНИЦЕФ.
Образованието е спряно
Училищата в Ивицата Газа са затворени, а учебните занятия са прекратени заради бомбардировките. Сградите на училищата са превърнати в импровизирани убежища, а оцеляването става единствената цел.
ООН в момента приютява около 400 000 разселени жители на Газа в училищата си и други съоръжения. Агенция за подпомагане на палестински бежанци към ООН управлява 278 училища в Газа. От агенцията съобщават, че най-малко четири училища са претърпели щети от бомбардировките.
Как се отразява липсата на храна и вода на децата?
Пълната блокада на Израел на Ивицата Газа доведе до липса на храна и вода. Във вторник Израел съобщи, че водоснабдяването на южната част на Газа е възстановено, но палестинците казват, че без електричество водните помпи не работят, а водната криза се задълбочава.
В тези условия децата са изложени на по-голям риск от дехидратация и недохранване. Липсата на вода и лошата хигиена може да доведе до по-високи рискове от заболявания.
В своя доклад от 2022 г. Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси изчислява, че 678 000 деца в Палестината автономия се нуждаят от услуги за психично здраве и психосоциална подкрепа. Повече от половината деца в Газа се нуждаят от такава подкрепа.
"Най-самотното място във Вселената е това до леглото на ранено дете без семейство"
„Няма по-самотно място в тази Вселена от това до леглото на ранено дете, което повече никога няма да има семейство, което да се грижи за него“, написа британският лекар Гасан Абу Ситтах, който работи в Газа.
Той е пластичен и реконструктивен хирург в Обединеното кралство, а в Газа лекува ранени хора при ответните въздушни удари на Израел в болницата “Ал Шифа”.
Около 40% от ранените, откарани в болница, са деца, каза Саттих.
„Те имат наранявания от взривове. Има ужасяващи наранявания с шрапнели и изгаряния. Има хора, извадени изпод развалините на домовете си“, каза той пред Би Би Си.
Той описа и сцените, които вижда в Газа, като "феномена на ранено дете, без оцеляло семейство".
„Всеки ден имаме такива случаи, в които ни се казва, че това е единственият оцелял член на семейството“, каза той.
Саттих разказа, че е лекувал петгодишно момиче с изгаряния и друго четиригодишно момиче също с изгаряния по лицето и нараняване на главата. „Те бяха единствените оцелели, които бяха извадени от семейната къща“, добави той.
Случва му се да оперира детето на лекар в болницата “Ал Шифа” в Газа. Лекарката загива с другото си дете.
Д-р Ситтах казва, че много хора в Северна Газа не са последвали предупреждението на израелската армия да се преместят в южната част, а са останали в домовете си.
Междувременно той добавя, че „не е възможно“ да се евакуира болница „Ал Шифа“, защото повечето пациенти са „критично ранени“.
"Всяка минута можем да бъдем убити"
21-годишната Афаф Алнаджар е палестински студент, изучаващ английска литература в Ислямския университет в Газа. Алнаджар бяга в Хан Юнис на юг със семейството си.
Щях да съм булка, сгодих се седмица преди атаката. Годежното ми парти трябваше да е миналия четвъртък. Бях подготвила всичко. И тогава изведнъж, в миг всичко изчезна, каза тя пред TIME.
“На 7 октомври семейството ми се събуди от звуците на ракети. Решихме да отидем в хотел, който трябваше да е безопасен, защото имаше нещо „разрешение от ООН“. Останахме в хотела четири-пет дни. Тогава положението стана изключително лошо. Цели квартали около хотела бяха заличени и напълно унищожени от въздушни удари. Паднаха врати, част от прозорците се счупиха, таваните също паднаха, освен водата и липсваше ток и храна. В хотела имаше около 350 души, всички натъпкани на едно място, защото персоналът ни каза да отидем на долните етажи на хотела, за да сме по-сигурни, но явно не сме в безопасност. Казаха ни да се преместим на юг от ивицата Газа. Отне три часа, за да намеря такси, което да отиде до Хан Юнис”, добави тя.
“Виждам подкрепата и любовта на милиони хора по света. Но хората, които са на власт, не правят нищо, за да спрат това. Всички обикалят и казват „ние осъждаме нещата, които се случват“. Вече сме осъдили достатъчно. Време е да спрем с това. Те говорят за идваща помощ в Ивицата Газа. Какъв е смисълът от помощта, ако хората продължават да умират? Стигнах до точка, в която не мога да мечтая за нищо друго освен война и разрушение. Започнах да чувам гласове, започнах да виждам неща. Имаме чувството, че просто чакаме своя ред. Изглежда, че сме мъртви, но смъртта ни предстои”, каза Алнаджар.
21-годишната Тала Херзала е студент в Ислямския университет в Газа и преподавател по английски в езиков център в Газа.
“Сега моят университет е напълно разрушен. Работното ми място е напълно разрушено. И сега съм в Газа с брат ми, жена му, децата му, майка ми и баща ми. Няма думи, които да опишат ситуацията, в която живеем в момента. Навсякъде има кръв. Лоши новини. Просто броим дните си, минутите си до смъртта. Защото всяка минута може да бъдем убити. Загубих братовчедка си и нейните деца. Загубих приятеля си. Губя любимите си хора”, разказа тя.
23-годишната Яра Ейд е палестински журналист, който е израснал в Газа, но живее в Обединеното кралство през последните седем години.
“Получих новината, че къщата на чичо ми е бомбардирана. Чичо ми, леля ми и всичките им деца и внуци ги няма. Загубих 14 членове на семейството ми при един въздушен удар. Вчера получих новината, че къщата на леля ми е бомбардирана. Все още не знам колко членове загубих от семейството на леля ми. Може да са 15, а може и повече. Загубих братовчед си, който беше само две години по-голям от мен”, разказа тя.
“Никога няма да мога да живея с образите, които видях. Всеки ден сънувам кошмари. Не мога да спя заради това, през което преминават хората. Това са цивилни. Това е моето семейство. Единственото нещо, което искам, е да съм със семейството си. Никога не съм изпитвала такова много болка, загуба и скръб. Щеше да ми е по-лесно, ако бях на земята със семейството си и бях свидетел на това, което те бяха свидетели”, добави Ейд.
Всичко за конфликта в Близкия изток следете в нашия онлайн репортаж:
