Досега френският президент Еманюел Макрон съумя да оцелее в низ от кризи, припомня Франс прес. Ще оцелее ли и сега в поредната криза?
„Движението на жълтите жилетки"
Още в първата година от идването на власт на Макрон и на неговото правителство през 2017 г. мерките им за увеличаване на акцизите върху горивата породиха антиправителствени протести, известни като "Движението на жълтите жилетки".
То се зароди първо в социалните мрежи и постепенно мобилизира протестиращи из цялата страна. На 17 ноември 2017 г/ в цяла Франция протестираха 282 000 души. Те носеха жълти жилетки и блокираха пътищата на много места.
На 1 декември същата година движението стигна до пароксизъм и протестиращите поругаха Триумфалната арка в Париж. След още няколко подобни протеста, прераснали в насилие, Макрон отстъпи относно акцизите върху горивата, замрази цените на тока и на газа и индексира минималната заплата.
Постепенно протестното движение затихна през пролетта на 2019 г. Но като цяло то бе белязано от 11 смъртни случая, 2500 ранени протестиращи и 1800 ранени полицаи.
Пандемията във Франция
В началото на 2020 г. във Франция настъпи коронавирусната пандемия, която отне още същата година живота на почти 70 000 души. Заради нея близо две години страната премина на бавни обороти, въведени бяха локдауни, ограничителни мерки, маски и здравни сертификати. Но правителството раздаде между другото и щедри субсидии в подкрепа на френските компании, засегнатите от последиците.
Пенсионната реформа
В началото на 2023 г. проектът за пенсионна реформа, при който възрастта за пенсиониране се увеличава от 62 на 64 години, породи вълна от протести във Франция, която продължи три месеца. На моменти протестните кортежи привличаха 1,2 милиона души по улиците на френските градове. Бяха блокирани и рафинерии, транспортни услуги и пристанища.
Всичко това беше съпътствано и от стачка на работниците от парижкото сметосъбиране, което превърна тротоарите на френската столица в сметища под открито небе.
Накрая реформата беше приета с помощта на член от конституцията, според който е възможно да се приеме законодателен акт без вот в парламента в замяна на ангажимент на правителството, че ще се подложи в определен срок на вот на недоверие. Това се случи и правителството все пак оцеля въпреки непопулярната пенсионна реформа.
Размирици след убийството на младеж
На 27 юни смъртта на 17-годишния Наел, застрелян от полицията, при опит за бягство при пътна проверка в района на Париж, породи размирици в цялата страна. В пет последователни нощи 45 000 полицаи бяха мобилизирани, за да се справят с тях. Арестуваните бяха близо 4 хиляди. А Макрон обяви законопроект за ускоряване на възстановяване на градовете, засегнати от вандалски прояви по време на протестите, прераснали в батални сцени между протестиращите и силите на реда.
Европейските избори
На 9 юни 2024 г. "Национален сбор" (НС), излезе начело на европейските избори във Франция с 31% и Макрон, чийто лагер остана на второ място с двойно по-малък резултат, разпусна парламента и свика предсрочни избори. Три седмици по-късно на първия тур на този вот, на 30 юни НС и техните съюзници спечелиха почти една трета от гласовете и излъчиха депутати още тогава в 39 избирателни окръга. На парламентарните избори лагерът на Макрон потвърди поражението си от евровота, като се класира на трето място.
Призив за общ фронт
Макрон реши да излезе от тази поредна криза чрез призив за общ фронт между левите, центъра и десноцентристите срещу НС. Призивът за такъв общ фронт засега работи и 200 кандидати от общо 311 окръга, в които се очертаваше да има битка между трима или четирима кандидати на втория тур, сега се оттеглиха, за да подсилят онзи кандидат, който има най-големи шансове да надделее над представител на НС, отбелязват „Експрес“ и Франс прес, цитирани от БТА.
Така например в департамента Калвадос кандидатът на ляво-екологичното обединение „Нов народен фронт“ (ННФ) Ное Гошар се оттегли в полза на бившата премиерка Елизабет Борн, която се кандидатира от президентския блок. В Тюркоан кандидатът на ННФ Лесли Мортрьо се отказа в полза на кандидата макронист и вътрешен министър Жералд Дарманен. В Сом макронистката Албан Бранлан се оттегли в полза на Франсоа Рюфен, който е режисьор, документалист, есеист, досегашен депутат и кандидат от ННФ. В департамента От Гарон министърката по въпросите на общините и селските региони Доминик Фор се оттегли в полза на социалиста Жак Оберти. Държавният секретар по въпросите на ветераните Патрисия Миралес също се оттегли в полза на кандидата на ННФ Жан-Луи Румга в департамента Еро. Министърката за отвъдморските територии Мари Гевну се оттегли в департамента Есон в полза на еколожката от ННФ Жули Озен.
Министърката, отговаряща за инвалидите, Фадила Хатаби, се оттегли в департамента Кот Д’Ор в полза на кандидата на ННФ Пиер Прибетиш. Държавният секретар по въпросите на градовете и гражданството Сабрина Агрести-Рубаш се оттегли в департамента Буш дю Рон в полза на кандидатката на ННФ Паскали Лекорше. Всички тези оттеглили се, независимо дали са от обединеното ляво-екологично формирование ННФ или от макрониския лагер, изтъкват като мотив риска на власт да дойде НС, обобщава "Експрес".
Ако стратегията с този общ фронт, насочен срещу НС не сработи все пак и крайнодесните дойдат на власт, има риск от намаляване на тежестта на Франция на международната сцена, отбелязва Франс прес. Ако начело на Франция застане премиер от НС, Франция няма да бъде повече в центъра на усилията за подкрепа на Украйна, посочва като пример Франсоа Ебур от Фондацията за стратегически изследвания. Според изследователя Ян Верне от „Института Делор“ авторитетът на Макрон вече беше накърнен от резултата на неговия политически лагер на евровота и от последвалото решение за разпускане на долната парламентарна камара и свикване на предсрочни избори. С лошите резултати, които неговият лагер вече получи на първия тур, авторитетът на Макрон ще продължи да намалява в международен план.
Ако след втория тур на изборите все пак НС не дойде на власт, но долната парламентарна камара се озове разделена между три блока без абсолютно мнозинство, то това ще доведе до сценарий, при който няма да има трайно и устойчиво правителство. В този случай международните партньори на Франция ще си задават въпроса до каква степен решенията и идеите, предлагани от Париж по международни въпроси, ще са равносилни на дългосрочни ангажименти, смята френският депутат Томас Гасийу от партия „Ренесанс“ на Макрон. Той все пак вярва, че такава ситуация би накарала все пак партиите във Франция да работят заедно, за да дефинират колективно стратегическите си приоритети.