Предизвестената радикална промяна на Франция вече е в ход и връщане назад няма. Крайната десница не само вече не е заплаха, а се готви до дни да управлява втората икономика в Европа и единствената ядрена сила в ЕС.

Президентско мнозинство вече няма, това е краят на „макронизма“, се коментира в Париж. Тече решаващо прегрупиране на силите за битката идната неделя. Националистите призовават за нито един глас за левия фронт.

Левият фронт, чиито глас продължава е да крайно ляв лидер, призовава за съюз срещу националистите. Президентското доскорошно мнозинство опитва да обедини републиканските сили срещу крайната десница.

 

„Демокрацията си каза думата и френският народ постави "Национален сбор" и неговите съюзници на върха и на практика заличи блока на Макрон. За да започнем тези промени в правителството и за да задвижим реформите, от които страната се нуждае, имаме нужда от абсолютно мнозинство, за да може след осем дни Жордан Бардела да бъде обявен за министър-председател от Еманюел Макрон“, заяви Марин льо Пен.

Снимка: Ройтерс

 

„Масово гласуване осуети капана, заложен на страната. Този вот нанесе тежко и неоспоримо поражение на президента, неговите кандидати и т. нар. президентско мнозинство. Само едно нещо е сигурно, що се отнася до кабинета: г-н Атал вече няма да бъде министър-председател“, коментира Жан-Люк Меланшон, лидерът на крайната левица.

„Урокът от тази вечер е, че крайната десница е на прага на властта. Никога досега в нашата демокрация Народното събрание не е рискувало да бъде доминирано от крайната десница. Нашата цел е ясна - да предотвратим  абсолютно мнозинство на втория тур за "Националния сбор", от доминиране в Народното събрание и следователно от управление на страната с нейния катастрофален проект“, посочва Габриел Атал, министър-председател на Франция.

 

Най-реалистичните сценарии за идната неделя:

  • Крайната десница печели абсолютно мнозинство и поема управлението за първи път от 80 години насам.
  • Нито една сила не постига абсолютно мнозинство, Франция опитва да създаде експертно правителство и остава на практика неуправляема за поне година до нови избори.
  • Президентът Макрон остава на поста си, както потвърди. Но пък той твърдеше и че няма да разпусне Националната асамблея, а го направи.
Продължи да четеш