Повече от 200 часа след опостущителния трус от 7,8 по Рихтер, спасителите в най-пострадалите райони в Турция продължават да търсят оцелели. Специалните пратеници на bTV Гергана Венкова и Явор Владимиров предават от Адана и ни правят съпричастни със случващото се там.
Според експертите спасителната акция в Турция вече е в своята „заключителна фаза“ и е време да се помисли за оцелелите след разрушителния трус. В момента те живеят в палаткови лагери в цяла Централна Турция. В една такава палатка вече седем дни живеят пет души, единият от които е в неравностойно положение. Те разполагат с оскъдна храна.
Въпреки трудностите, хората продължават да чакат и не губят надежда, че ще срещнат най-близките си. След близо 200 часа под бетона все още пристигат новини за спасените човешки животи. Специалните пратеници на bTV ни срещат с две от милионите съдби на спасилите се.
След 12 часа под бетона 12-годишната Амине е спасена. Брат ѝ също е изваден, но безжизнен. Вече седмица обаче бащата Тунахан отчаяно търси дъщеря си по болниците. за съжаление, по-късно чичито на Амине съобщи, че тя е починала и е погребана в Адана.
„Улицата беше задръстена от срутени сгради. С оделяло я отнесохме до булеварда и оттам с кола до блницата в Антакия. Последно я видях като хеликоптерът я отнесе, без да знаем накъде“, разказва Тунахан.
В първите часове след труса не е имало време за регистрация на хилядите пострадали, които са идвали в болницата в Антакия, разказва семейството.
„Вместо да умрат, докато чакат, насочваха ранените директно за помощ. Търсим я вече в пета болница. Вчера открихме пилота, той е абсолютно сигурен, че я е докарал в Адана. Чакаме да ни кажат тук ли е“, каза чичото на Амине Невзад.
Семейството на Амине казва, че тя е много набожна. Първите ѝ думи, когато спасителите достигат до нея са били „Не ме гледайте, не съм покрита“, а вторите - „Моля ви, спасете леля. И тя е вътре“.
В засегнатите райони всички чакат спасение, телата на близките си, или информация какво се случва с жилището им. Седма нощ Фахрие и семейството ѝ са на палатка. Вътре има надуваем дюшек, одеяла и малкото, с което са избягали след труса. Приемат ни с отворено сърце във временния си дом. С тях е и приятелят им – синият папагал.
„Вечерите е студено, но ние сме добре. Все още има наши сънародници под отломките. Вече дори не гледаме в Интернет. Постоянно плачем, като видим какво е там. Ние тук сме добре. Има къде да стоим, да легнем. Като гледам останалите - ние сме много добре. Бог да им помага. Това, което преживяхме в деня на земетресението, винаги ще остане в умовете ни“, разказва Фахрие.
И въпреки че имат малко дарена храна, не ни оставят да си тръгнем с празни ръце.
