На Зехра Мургуз ѝ отнема години, за да даде показания за това какво се е случило с нея и други мюсюлманки в „лагерите за изнасилване“, ръководени от сръбските сили по време на войната в Босна, пише БГНЕС, цитирайки материал на АФП.
Един от ужасните спомени, които я карат да даде показания, е да види как момиче на 12 години „с кукла в ръце“ е вкарано в един от тези лагери.
Мургуз смята, че говори „от името на всички останали, на онова 12-годишно момиче, което никога няма да проговори, което никога не беше намерено“.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Ужасът за нея започва през лятото на 1992 г., когато сръбските сили превземат планинския град Фоча и Мургуз е отведена в спортната зала „Партизан“ - един от няколкото прочути лагери за изнасилване, които сърбите управляват.
В продължение на месеци там десетки мюсюлмански жени и момичета са групово изнасилвани и принуждавани към сексуално робство. Други са продадени или убити.
Най-малко 20 000 души са пострадали от сексуално насилие в цяла Босна, докато Югославия се разпада в най-тежката война, на която Европа е свидетел от 1945 г. насам.
Повечето жертви са босненски мюсюлмани, но пострадали са и жени от сръбски и хърватски произход.
През 2001 г. Международният наказателен трибунал за бивша Югославия става първият съд в Европа, който признава изнасилването за престъпление срещу човечеството с историческа присъда срещу трима офицери от босненската сръбска армия от Фоча.
Докато шепа оцелели, водени от жаждата за справедливост, продължават да събират хиляди свидетелства, много от тях остават затворени в мълчание повече от три десетилетия.
14 години затвор за тройно убийство и изнасилване
61-годишната Мургуз започва съдебния си път, когато се завръща в Босна през 2011 г. - след години живот в изгнание в Черна гора, Сърбия и Хърватия - за да подведе под отговорност своя съсед за изнасилването ѝ по време на войната.
„Ако не проговоря, все едно престъплението не се е случило“, казва си тя. „Той все още живее във Фоча и не се крие“.
През 2012 г. той е арестуван и изправен пред местния съд.
Да отидеш там беше „като да се върнеш в 1992 г.“, в „агонията“ на онова време, спомня си оцелялата. „Изправих се лице в лице с него, погледнахме се в очите и справедливостта победи“.
Мъжът получи 14 години затвор - „лека присъда“, казва Мургуз, „за убийството на трима души и изнасилване“.
Но присъдата най-сетне му „сложи печата на истинската му самоличност - военен престъпник“, каза тя пред АФП от шивашко ателие в Сараево, ръководено от групата „Жертви на войната Фока 1992-1995“.
Около нея други оцелели тъкат заедно - форма на колективна терапия.
„До този момент са произнесени само 18 присъди за престъпления, свързани със сексуално насилие, извършени във Фоча“, казва председателят на групата, Мидета Калопер, на 52 години.
"Три съдебни процеса са в ход. Мина много време и свидетелите са изтощени“.
Самата тя е била жертва на „неописуемо, необяснимо престъпление“ в Горазде, „най-лошото мъчение, което едно момиче може да преживее“.
Мидета все още се надява, че заподозреният ще бъде съден в Босна, а не в Сърбия, където сега живее.
Калопер предупреди, че през последните пет години нещата са „в застой“, като по данни на Висшия съвет на магистратите все още предстои да бъдат разгледани 258 дела с 2046 заподозрени.
По данни на мониторинговата мисия на ОССЕ до края на миналата година босненските съдии са разгледали 773 дела за военни престъпления - над една четвърт от тях са свързани със сексуално насилие.
Тя заяви, че е имало „значителни забавяния“ в стотици други случаи, в които заподозрените все още не са идентифицирани.
„Това, което ни убива най-много, е прекомерната продължителност на тези производства“, каза Калопер.
„Времева бомба“
„Борим се от 30 години и единственият ни истински успех е приемането на закона за цивилните жертви на войната, според който оцелелите могат да получат пенсия на стойност около 400 долара месечно“, казва Калопер.
Законът обаче обхваща само мюсюлманско-хърватската половина на Босна и живеещите там, но не и тези, които живеят в Република Сръбска (РС) и малката смесена област Бръчко в североизточната част на страната, които имат различни съдебни системи.
Около 1000 оцелели са получили статут на жертви на войната в мюсюлманско-хърватската федерация и още около 100 в РС и Бръчко, казва Аджна Махмич от швейцарската правна неправителствена организация Trial International.
Тя казва, че изнасилването все още носи особена стигма. "За съжаление, като общество все още хвърляме вината и срама върху жертвите, а не върху извършителите“.
„Много от оцелелите не се чувстват сигурни“, казва Махмик. „Някои от извършителите все още живеят свободно, а други работят в държавни институции, някои от тях на ръководни постове“.
Да не говорим за продължаващото възхваляване на „военнопрестъпниците (на Балканите) и омаловажаването на страданията, които сме преживели“, добави Калопер.
Почти половината от текущите дела се бавят, защото обвиняемите са в чужбина, се казва в доклад на ОССЕ от януари.
Друга "обезпокоителна тенденция е широко разпространеният отказ на съдилищата да предоставят обезщетение на жертвите" по наказателни дела, допълва ОССЕ.
Докато в Хага свидетелите могат да дадат анонимни показания, в Босна няма нищо, което да защити самоличността им при граждански производства за обезщетение.
„Дори и днес за жертвите е много трудно да говорят“, казва 71-годишната Бакира Хасечич, ръководител на групата на жените, жертви на войната, и те пазят „тежестта на тази трагедия в сърцата си“.
Много от тях следят какво правят бившите им мъчители в социалните мрежи.
Това е емоционална „бомба със закъснител, която може да избухне във всеки един момент и кара някои да ни се обадят“, добави Хасечич.
„Въпреки че са минали повече от 30 години, само през последните няколко месеца още 15 жертви са се отзовали, за да говорят“, каза Хасечич.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
