Какво следва за Китай след завършилия преди дни конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП)? Готви ли се лидерът Си да управлява повече от два мандата? Какво е проектът „Един пояс, един път“ и колко е реалистичен? Отговаря проф. Нако Стефанов.
- Завърши конгресът на Китайската комунистическа партия в Пекин. Какви са основните изводи?
- Да, завърши 19-ия конгрес на Китайската комунистическа партия, завърши и първият пленум, на който беше избрано новото ръководство на ККП. Потвърди се, че Си Дзинпин е генерален секретар. Освен него и Ли Къцян, останалите петима членове на Постоянния комитет на партията са абсолютно нови хора. Това говори за една доста сериозна смяна в политическото ръководство и за подмладяване на политическото ръководство на ККП.
- Наистина ли може да говорим за подмладяване на ръководството? Освен възрастта на новите членове на постоянния комитет, се оказа, че Си Дзинпин не посочи по-млад кадър, който да бъде негов приемник.
- Да, несъмнено това са хора, които са родени 50-те години на ХХ век. Засега не е посочен наследник, което дава повод да се мисли, че е възможно Си Дзинпин да продължи поне още един мандат като генерал секретар на партията и като председател на Китайската народна република. Може да се мисли в посока, че Си ще продължи да ръководи повече от два мандата в противовес на досегашната практика. Имайте предвид, че неговите идеи и име влязоха в Устава на ККП. Досега приживе само името на Мао Дзъдун бе включено.
- Някои наблюдатели тълкуват това като подготовка на почвата за управление до живот?
- Имайте предвид, че в ККП, а и в обществото, има различни тенденции. Тенденцията, която се свърза със Си Дзинпин, има неговата подкрепа и на още двама човека в Постоянния комитет. Така че всичко ще зависи от съотношението на силите. Рано е да се каже, че ще е пожизнен ръководител, но е много вероятно да има и трети мандат.
- Какво да очакваме от външната политика на Китай?
- Може да се каже, че външната политика ще бъде политика на по-голямо сближаване с Руската федерация.
- А Европа?
- Трябва да се има предвид новия момент, идеята на самия Си Дзинпин и това е проектът „Един пояс, един път“. Това е грандиозен проект с огромна геополитическа и геоикономическа важност. Този проект е своеобразна геостратегическа революция. Става дума за създаване на една огромна мрежа от пътища – жп, магистрали, газопроводи, нефтопроводи и превръщането на тази мрежа в най-могъщото стопанско пространство на планетата. Гигантски проект. Крайната точка на този проект е Западна Европа. Но е важно значението на Източна Европа, защо тези пътища, тази мрежа, трябва да минат през Източна Европа. Ето защо в речта си Си Дзинпин отдели внимание и на Европа. Още преди конгреса Си намекна, че проектът „Един пояс, един път“ може да стигне до Северна и Южна Америка. Този проект предвижда и включване на Африка. Предвижда се и създаването на морски път, морска линия.
- Доколко реалистични са тези идеи?
- Това е един напълно реален проект и той дори вече започна. Финансови средства вече са отпуснати. Започна и строителството на пътищата, по-специално железопътни линии. Всичко това е в ход. Проектът е в процес на своята първоначална реализация и той работи. Първите влакове дори вече минаха през руска територия. С помощта на Китай, между Казан и Москва ще бъде създадена високоскоростна линия.
- Как реагира светът?
- Западните анализатори са доста критични. Търсят онези моменти, които не съвпадат с техните интереси. В Русия са доста положително настроени към проектите, инициативите, защото се предполага и подобряване на взаимоотношенията. Ако вземем настоящата година, 2017-а, от началото ѝ до юни стокообменът между Китай и Русия се е увеличил с 36%. Това са резултати само за половин година. Част от Западна Европа се страхува от засилването на Китай.
- А САЩ?
- САЩ са критични към конгреса. Китай си е постави за цел да се превърне в първа геополитическа и икономическа сила и САЩ несъмнено гледат на процеса ревниво.
- Какви промени ще настъпят във вътрешен план за самите китайци?
- На предишния конгрес през 2012 г., беше отбелязано, че 100 милиона китайци са под линията на бедността. През 2017 г. се посочва, че 43 милиона китайци са под тази линия. За следващия конгрес е заложено да няма нито един китаец под равнището на бедност. Целта е до края на века да се постигне така наречената Ера на благоденствието и хармонията.
В най-общи линии това, което се налага като извод след конгреса, е, че се запазва политиката на компромис между различните крила в партията и държавата. За Китай е много важно превръщането на страната не само в най-големия производител на стоки, а на най-големия производител на високотехнологични стоки. Освен това Китай залага растеж за тази година от 7%, което е два пъти по-голям от средния световен растеж (3 – 3,5%). Това им дава самочувствието, че нещата могат да бъдат постигнати.
Професор Нако Стефанов е преподавател в СУ по странознание на Япония, увод в японистиката, държавно и политическо устройство на Япония, социолингвистика на японския език, японско фирмено управление, източноазиатска култура и икономика, модели на социално-икономическо развитие в съвременна Южна, Източна и Югоизточна Азия, стопанска история на ЮИЮА, проблеми на икономическото развитие на Китай, геополитика и геоикономика – Азиатски ракурси.
