Бордът за финансова стабилност предлага нови глобални мерки срещу ситуации, в които банки, „твърде големи, за да се сринат”, се спасяват с парите на данъкоплатците. Регулаторът ще изисква банките да разполагат с много повече финансови резерви, които да покрият евентуални загуби, съобщи Би Би Си.

Марк Карни - председател на Борда и управител на Централната банка на Англия, заяви, че този план е „преломен” момент. По думите му спасяването на банките след финансовата криза от 2008 г. и 2009 г. е било „напълно несправедливо” за данъкоплатците.

"Банките, техните акционери и техните кредитори имаха ползи, когато нещата вървяха добре. Но когато се объркаха, се наложи британските граждани и следващите поколения да плащат сметката, а този процес ще приключи”, каза той пред Би Би Си.

Карни обясни, че новата система ще гарантира, че банковите акционери и кредитори, като облигационери например, ще се превърнат в първата линия, която ще понесе отговорността за евентуални бъдещи загуби, ако банките не могат да плащат от собствените си ресурси.

"Вместо да се налага правителствата (и) данъкоплатците да спасяват банките, когато нещата се объркат, кредиторите на банките, големите институции, които държат дълговете на банките - не на вложителите - ще станат новите акционери в банките. Нека си го кажем, сегашната система е напълно несправедливо", добави той.

По-голяма "възглавница"

Правителствата от целия свят похарчиха стотици милиарди, за да спасяват пострадалите банки по време на финансовата криза от 2007-2008.

В пика й, само в Обединеното кралство, директна субсидия на данъкоплатците към банките възлиза на повече от един трилион паунда, според неотдавнашен доклад на Сметната палата.

В резултат на финансовата криза световните лидери се обърнаха към Борда за финансова стабилност да излезе с предложения за предотвратяване на реализацията на подобни спасителни планове в бъдеще.

Предложените нови правила, които все още се обсъждат, ще изискват от "глобалните системно важни банки" да държат минимален размер от средства, които да гарантират, че те ще бъдат в състояние да оцелеят при големи загуби, без да се обръщат към правителствата за помощ.

Този капитал трябва да е 15-20% от активите на банката. Предлаганият буфер срещу загуби е много по-голям от този, който се изисква от настоящите правила за банкиране.

Бордът се надява тази затегната политика да попречи на данъкоплатците да бъдат принуждавани да плащат милиарди, за да спасят големите банки от срив, в случай на нова финансова криза.

Край на оправданието "твърде големи, за да фалират"

"Споразумението по предложенията за общ международен стандарт е повратен момент за прекратяване на оправданието, че някоя банка е "твърде голяма, за да фалира", допълни Карни.

Според бизнес редактора на Би Би Си Камал Ахмед, анализаторите смятат, че новите капиталови изисквания може да струва 200 млрд. паунда само на банките в Европа, разходите за световно значими банки в САЩ, Япония и Китай вероятно ще бъдат много по-високи.

Бордът публикува списък от 30 банки, които са преценени като "системно важни", което значи, че евентуален техен срив може да има по-широко въздействие върху световните финансови системи.