По време на коледните и новогодишни празници, докато всички са вкъщи на топло и празнуват, австралийката Донна Укрхарт завършва най-дългия полярен ултрамаратон пеша. Така тя вече е част от семейството на рекордите на Гинес.

„Беше цяла смесица от емоции. Очевидно бях много щастлива и облекчена, малко се разчувствах, плаках, но мисля, че основното чувство, което изпитвах, беше че бях наистина горда от това, което аз и екипът ми постигнахме“, казва Донна пред Си Ен Ен за подобряването на рекорда.

Австралийката споделя, че дотогава никога не е била в полярна област, но това не я спира да пробяга над 1400 км за 28 дни.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

„Не бях ходила в Антарктида, не бях преживявала тези условия. Доста се страхувах и се притеснявах за безопасността си, знаех че може да получа хипотермията“, казва тя.

Препятствията, с които се сблъсква Донна, са най-вече породени от условията и времето - силните ветрове, лютият студ и снежните бури. Всички те пречат на видимостта и подвижността ѝ.

„Беше като да тичаш в облак. Това беше наистина трудно. Когато започваше да вали сняг, оставах изненадана колко дезориентирани ставахме“, разказва австралийката.

Подготовката

Донна споделя, че вдъхновението да направи полярна експедиция я връхлита по време на пандемията през 2021 година, докато е слушала Ерик Филипс, австралийски полярен изследовател.

„Усетих как косъмчетата отзад на врата ми настръхват и нещо в мен се задвижи. Запитах се: „Възможно ли е да се бяга в Антарктида? И ако е така, на какво разстояние? Колко далеч можем да бягаме ние, хората, в полярния регион? Така започна всичко“, разказва тя.

Донна среща подкрепа в доверения си екип от треньори, опитни спортисти и професионалисти, които отделят от времето си да й помогнат напълно доброволно. В екипа са участвали 15 души, които са работили заедно, за да превърнат това вече колективно приключение в успех.

Целта им обаче далеч не е единствено борбата за постигането на световен рекорд, Донна иска да събере 1,5 млн. долара за благотворителни организации, които подкрепят млади момичета и жени в спорта.

Донна и отборът ѝ прекарват 10 месеца в подготовка за предизвикателството. Това включва тичане по 3 или 4 часа всеки уикенд на минусови температури. Мястото е в хладилен склад, където ѝ позволяват да вкара и бягаща пътека, за да се упражнява.

Също така се договаря с компания за автомобилни части, за да тренира в индустриален въздушен тунел.

В по-леките ѝ тренировъчни дни Донна тича по плажовете в Мелбърн заради неравната повърхност, която очаква да наподобява разнообразния терен в Антарктида.

Освен физическата подготовка австралийката е работила и в за психическа и емоционална издръжливост.

„Това включваше различни стратегии – от изследване на това, което ценя и коя искам да бъда докато бягам, до това как да дишам, как да развивам и осъзнавам емоциите ми“, спомня си тя.

Полярните предизвикателства

Донна си спомня различните трудности, с които се е сблъсквала сутрин - само за да започне да бяга, са ѝ били нужни 3 часа, за да облече цялата си екипировка и да вземе необходимото оборудване за деня.

„Плаках по средата на маратона. Плаках, защото се чувствах несигурна. Плаках, защото Рис, съпругът ми, се беше подхлъзнал и падна на рамото си, докато ме придружаваше – рамото, което беше оперирал преди няколко години. Чувствах се отговорна за това. Плаках отново на следващия ден, когато синът ми Макси, който беше в Мелбърн, ме попита „Мамо, кога ще се прибереш?“, споделя тя.

Въпреки напливът от желание да се откаже в този момент Донна се събира емоционално и продължава. Разказва, че първите дни за ключови, защото тялото се приспособява и нагажда към екстремните условия.

Австралийката си е позволила да бъде уязвима, разкривала е на съотборниците си от Run Antarctica своите чувства, страхове и мисли.

„Плаках и излях емоциите си и се почувствах много по-добре, когато казах на моя екип как се чувствам. Разчитам на моя брилянтен екип от Рис, Антъни и Том – думите не могат да обяснят подкрепата, която ми предоставиха. Не бих могла да го направя без тях. Това, което преживяхме заедно, беше невероятно специално и ще го ценя завинаги“, споделя тя.