Учените от десетилетия знаят, че континентите на Земята няма да останат завинаги разделени. След стотици милиони години те отново ще се съберат, за да образуват нов суперконтинент.
Преди около 200 милиона години Пангея започва да се разпада, а според научните прогнози след още приблизително толкова време земните маси отново ще се обединят, предаде Wion.
Как точно ще изглежда бъдещият суперконтинент обаче, не е ясно. Изследване, публикувано през 2018 г. в „Geological Magazine“, разглежда четири възможни сценария за движението на континентите – Новопангея, Аурика, Амасия и Пангея Ултима, известна още като Пангея Проксима.
Новопангея
При този сценарий Тихият океан ще се затвори, докато Атлантическият ще продължи да се разширява. Северна и Южна Америка ще се придвижат към Източна Азия и Антарктида, което ще доведе до образуването на огромна суша, разположена предимно в Северното полукълбо.
Районите около екватора вероятно ще бъдат горещи и сухи. По крайбрежията ще има повече валежи, но вътрешността на суперконтинента ще остане предимно суха. Тъй като сушата ще се простира и към по-студените географски ширини, глобалната океанска циркулация и динамиката на полярните ледове ще продължат да съществуват.
Аурика
При втория сценарий както Тихият, така и Атлантическият океан ще се затворят и ще се образува суперконтинентът Аурика.
Тъй като Тихият и Атлантическият океан са по-стари от Индийския, те вероятно ще се затворят първи. След това земните маси ще се пренаредят, като континентите ще се обединят в своеобразен пръстен около екватора.
Според Жоао К. Дуарте, доцент по тектоника в Университета в Лисабон, който е разработил хипотезата за Аурика, бъдещият суперконтинент „вероятно ще бъде малко по-топъл и може би по-сух от днешната Земя“.
Амасия
При сценария „Амасия“ Северният ледовит океан ще се затвори, а почти всички континенти, с изключение на Антарктида, ще се придвижат към Северния полюс.
Така Северното полукълбо ще бъде доминирано от огромна суша, докато в Южното полукълбо ще остане почти изцяло океан, с изключение на Антарктида.
Липсата на големи сухоземни маси между екватора и полюсите би променила и океанската циркулация, която пренася топлина от по-топлите към по-студените райони на планетата. В резултат на това полярните области могат да станат по-студени и да останат покрити с лед през цялата година.
Пангея Ултима / Пангея Проксима
Четвъртият сценарий предвижда Атлантическият океан постепенно да се затвори заради образуването на нови зони на субдукция. Индийският океан също ще се затвори и ще се превърне във вътрешно море.
Северна и Южна Америка ще се сблъскат с Азия, а в крайна сметка всички континенти ще се слеят около екватора. Така ще се образува огромна земна маса с приблизителна форма на пръстен около екватора – Пангея Ултима, известна и като Пангея Проксима.
Именно този сценарий се смята за най-неблагоприятен за бозайниците, включително за хората. Огромните вътрешни райони на суперконтинента ще бъдат на хиляди километри от океаните и съответно далеч от охлаждащото влияние на морския въздух. Това би могло да превърне голяма част от сушата в изключително гореща и суха среда.
Към това ще се добави и фактът, че Слънцето постепенно става по-ярко, което в далечното бъдеще ще допринесе за повишаването на температурите на Земята. Вулканичната активност, свързана с тектоничните процеси при формирането на суперконтинента, също би могла да увеличи количеството въглероден диоксид в атмосферата.
При най-неблагоприятния сценарий температурите в някои райони могат да достигнат между 40 и 70 градуса по Целзий. Според разглеждания модел само около 8 до 16% от земната площ би останала подходяща за бозайници.
Високите температури и липсата на достатъчно въздушно движение биха създали сериозен проблем за способността на бозайниците да отдават топлина. Така условията могат да надхвърлят физиологичните граници, при които тези животни могат да оцелеят, и да доведат до масово измиране.
Разбира се, тези промени са толкова далеч в бъдещето, че нито хората, нито днешните екосистеми ще съществуват по същия начин. Според прогнозите обединяването на континентите ще се случи след повече от 200 милиона години.
Дотогава животът на Земята вероятно ще се е променил драстично, а нови видове могат да се появят и да се адаптират към условията на един напълно различен свят.
Пангея
Преди стотици милиони години Земята е изглеждала напълно различно. Континентите, които днес познаваме като отделни части на планетата, са били събрани в огромен суперконтинент – Пангея.
Пангея е най-младият от големите суперконтиненти в геоложката история на Земята. Тя се е формирала постепенно от сблъсъка и обединяването на по-стари континентални маси. Според данни на Геоложката служба на САЩ (USGS) Гондвана се е сблъскала с Лаврентия, Балтика и Сибир, като около 300 млн. години назад процесът е довел до формирането на Пангея.
В разгара на съществуването си Пангея е представлявала огромна почти непрекъсната суша, заобиколена от гигантски океан, наречен Панталаса. Днешните Северна и Южна Америка, Европа, Азия, Африка, Австралия, Антарктида и Индия са били части от тази система.
Но Пангея не е била вечна. Същите процеси, свързани с движението на тектоничните плочи, които са помогнали за нейното изграждане, в крайна сметка са довели и до разпадането ѝ.
Разпадането не е било внезапно събитие. То е продължило десетки милиони години и е преминало през различни етапи. Научните реконструкции показват, че рифтингът в Пангея започва още около 240 млн. години назад, а голямото разпадане се развива приблизително между 200 и 100 млн. години.
Какво означава „разпадане“ на континент?
Континентите не се „разцепват“ като парче стъкло. Процесът започва с т.нар. континентален рифтинг – разтягане и изтъняване на земната кора и литосферата.
Когато литосферата бъде подложена на разтягане, в нея се образуват пукнатини и разломи. Части от земната кора започват да се раздалечават, а между тях се образуват рифтови басейни. Ако процесът продължи, разломяването може да достигне до етап, при който между двете части започва да се образува нова океанска кора.
Именно това се случва с Пангея.
Според USGS през Триаса различни части на Пангея започват да се движат с различна скорост и в различни посоки. Натрупаното напрежение води до образуването на поредица от разломи и рифтови басейни. Сред тях са зоните между бъдещите Северна Америка и Европа, както и между Северна и Южна Америка.
Постепенно тези рифтови структури се разширяват. Между отделящите се континентални маси започва да се формира океанска кора и така се ражда Атлантическият океан.
Първият голям разрив
Един от най-важните етапи е разделянето на Пангея на две огромни части – Лавразия на север и Гондвана на юг.
Лавразия включва земни маси, които по-късно ще дадат началото на Северна Америка, Европа и голяма част от Азия. Гондвана включва бъдещите Южна Америка, Африка, Антарктида, Австралия и Индия.
Разделянето обаче не става едновременно навсякъде. Различните части на суперконтинента започват да се разместват по различно време, а процесът продължава милиони години.
На места рифтингът води до успешно отваряне на океан, докато на други места разломяването спира, преди да се образува нов океан. Геолозите наричат подобни структури „неуспешни рифтове“.
Как се появява Атлантическият океан?
Днешният Атлантически океан е един от най-ясните резултати от разпадането на Пангея.
В началото Северна Америка и Европа са били свързани. С постепенното разтягане на земната кора между тях се образуват рифтови структури. Впоследствие започва производство на нова океанска кора и двете континентални маси започват да се отдалечават.
Подобен процес се развива и между Южна Америка и Африка.
Така Атлантическият океан постепенно се разширява. Днес процесът продължава – Средноатлантическият хребет е зона, в която нова океанска кора се образува, докато плочите от двете му страни се раздалечават.
Това е една от причините Атлантическият океан и днес постепенно да се разширява.
Защо Пангея се разпада?
Тук е важно да се направи едно уточнение. Няма една-единствена причина, която учените да могат да посочат като „виновник“ за разпадането на Пангея.
Рифтингът е резултат от сложното взаимодействие между движението на тектоничните плочи, напреженията в литосферата, процесите в мантията и магматичната активност.
Научните изследвания разглеждат различни механизми, които могат да отслабят континенталната литосфера и да предизвикат или подпомогнат нейното разтягане. Сред обсъжданите фактори са сили, свързани с движението на плочите, както и нагряване и издигане на материал от мантията.
Затова не е коректно просто да се каже, че „конвекционните течения в мантията са разкъсали Пангея“. Това е прекалено опростено обяснение. Механизмите, които движат тектоничните плочи, са сложни и продължават да бъдат предмет на научни изследвания.
Какво се случва след първото разделяне?
След като големите части на Пангея започват да се отделят, процесът продължава на етапи.
Южна Америка постепенно се отдалечава от Африка, а Северна Америка – от Европа. По-късно започват и други големи движения.
Гондвана също не остава цяла. Африка, Южна Америка, Антарктида, Австралия и Индия постепенно започват да се разделят.
Индия например по-късно се придвижва на север и в крайна сметка се сблъсква с Евразия. Този сблъсък е свързан с издигането на Хималаите.
Австралия постепенно се отделя от Антарктида, а Южна Америка продължава да се отдалечава от Африка.
Така в продължение на десетки милиони години се оформя все по-познатата конфигурация на континентите.
Пангея не изчезва за един ден
Често се създава впечатлението, че преди около 200 млн. години Пангея просто се е „разцепила“ и от нея веднага са се появили днешните континенти. Реалността е много по-бавна.
USGS посочва около 180 млн. години като ключов момент за началото на голямото разпадане, докато други научни реконструкции поставят началото на рифтинга по-рано – около 240 млн. години. Различията произлизат от това как учените определят началото на процеса: първите признаци на разтягане и рифтинг или момента, когато започва същинското отделяне и образуване на океанска кора.
Самото разпадане продължава дълго след първите разломи. Научно изследване, посветено на процеса, разглежда развитието на разпадането от около 180 до 100 млн. години назад.
Откъде знаем, че континентите са били свързани?
Една от най-впечатляващите части от историята на Пангея е доказателствата, които позволяват на учените да възстановят нейния облик.
Контурите на континентите са само един от тези аргументи. Геолозите сравняват скали, геоложки структури, вкаменелости и древни планински вериги, които днес се намират от двете страни на океаните.
Когато части от Южна Америка и Африка се поставят една до друга, например, съвпадението на някои геоложки структури и скални последователности подкрепя идеята, че в миналото са били свързани.
Съществуват и данни от палеомагнетизма. Когато определени минерали се образуват, те могат да запазят информация за посоката на магнитното поле на Земята по това време. Тези данни позволяват на учените да реконструират движението на континентите през геоложката история.
Всичко това е част от доказателствата за тектониката на плочите и движението на континентите.
Пангея не е била първият суперконтинент
Пангея не е първият случай в историята на Земята, когато почти всички континентални маси се събират.
USGS посочва, че геоложките данни показват съществуването на няколко по-стари суперконтинентални цикъла. Пангея вероятно се е формирала от континентални маси, които преди това са били част от по-стари конфигурации и суперконтиненти.
Това води до идеята за т.нар. суперконтинентален цикъл – дългосрочен процес, при който континентите постепенно се събират, образуват голяма обща суша, след което тя се разпада и отделните части отново започват да се движат.
Но този цикъл не е идеално повтарящ се часовников механизъм. Самият USGS отбелязва, че няма доказателства за напълно еднакъв модел, при който всички континенти просто се събират, разпадат и отново се събират в същата последователност.
Пангея продължава да влияе на Земята и днес
Макар Пангея да е започнала да се разпада преди стотици милиони години, процесът на движение на континентите не е приключил.
Тектоничните плочи продължават да се движат. Атлантическият океан продължава да се разширява, докато в други части на планетата океанска кора се унищожава в зоните на субдукция.
Това означава, че картата на Земята, която виждаме днес, също не е окончателна.
Континентите ще продължат да променят положението си, океаните ще се отварят и затварят, а в изключително далечното бъдеще може отново да се образува суперконтинент. Точно как ще изглежда той обаче не може да бъде установено със сигурност днес – бъдещите конфигурации зависят от множество взаимосвързани процеси в тектониката на планетата.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
