Възходът на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) представлява изкривяване на историята, подхранвано от собствената ѝ, понякога въображаема представа за миналото. Според анализатори тя се възползва от широко разпространеното отчуждение от либерална, мултикултурна и обединена Германия, ангажирана с паметта за Холокоста и нацистките престъпления.
Това се посочва в анализ на Стивън Ерлангер за „Ню Йорк Таймс“, цитиран от БГНЕС.
Според социологическите проучвания АзГ вече е най-популярната партия в национален мащаб и е близо до това за първи път да оглави правителството на германска провинция, а в неделя отново се представи добре на още два провинциални избора. Тя се възползва от икономическия и индустриалния спад и усещането за несигурност, за което партията обвинява мащабната миграция на млади мюсюлмани през последното десетилетие.
АзГ зае първо място в малката източногерманска провинция Мекленбург-Предна Померания и трето място в Берлин, докато Християндемократическият съюз на канцлера Фридрих Мерц се представи слабо, в резултат, който самият той определи като „катастрофа“. Резултатите ще засилят разговорите за евентуалната смяна на непопулярния канцлер преди края на мандата му.
Свързана новина
АзГ процъфтява благодарение на ключов елемент, който обединява повечето популистки партии, особено крайнодесните: носталгията по общество и нация, изгубени във времето, дори ако те съществуват единствено в позлатената памет или във фантазията. „Днес живеем в свят на фрагментация и нарастващо неравенство, вече без обединяващи теми или обединяващ разказ“, заяви Мохамед А. Ел-Ериан, икономист от Уортънския факултет на Университета на Пенсилвания.
Това усещане за несигурност, според анализатори, кара много хора да копнеят за познатите им разкази, особено за миналото, когато животът се помни като по-прост, семейните структури са изглеждали по-ясно определени, а западните държави са били до голяма степен християнски и по-малко разнообразни.
В цяла Европа крайнодесни лидери представят тази представа за миналото като по-желателна от настоящето, като омаловажават или отхвърлят неудобни факти, свързани например с Мусолини в Италия, сътрудничеството с нацистите, съветската окупация или неравенствата във Великобритания по времето на Маргарет Тачър. Крайнодясната френска партия „Национален сбор“, която води в социологическите проучвания преди решаващите президентски избори догодина, поставя френската идентичност в центъра на своята идеология, която включва възхваляване на герои като Жана д'Арк и омаловажаване на режима във Виши. Акцентът ѝ върху националните ценности, асимилацията и предоставянето на държавни преференции на гражданите до голяма степен се споделя от други крайнодесни партии, включително Партията на свободата на Герт Вилдерс в Нидерландия, „Шведски демократи“ и партията „Реформаторите“ на Найджъл Фараж във Великобритания.
Зад твърдите позиции за ограничаване на имиграцията - и депортирането или „ремиграцията“ на нелегалните имигранти и престъпниците - тези партии виждат заплаха за своята култура и идентичност. Те възприемат националната или дори европейската култура като до голяма степен бяла и християнска, застрашена от глобализацията, исляма и размиването на национализма в институции като Европейския съюз.
Лидери на американското движение MAGA са изразявали подобни опасения, като вицепрезидентът Джей Ди Ванс предупреждава за „цивилизационна смърт“ както в Европа, така и в Съединените щати, и твърди, че произходът има по-голямо значение от придържането към национално кредо.
„Мисля, че хората, чиито предци са се сражавали в Гражданската война, имат адски много по-голямо право върху Америка от хората, които казват“, че всеки, който не е съгласен с „прогресивния либерализъм“, не принадлежи на страната, заяви той миналата година.
В неотдавнашната си книга „Причастие“ Ванс твърди, че преходът от „западната християнска цивилизация“ към „светския глобален либерализъм“ е причина за нарастващите расови конфликти, ерозията на традиционния брак и спада на прираста на населението. Държавният секретар Марко Рубио също подчертава християнството като „свещено наследство, неразривна връзка между Стария и Новия свят“.
Копнежът по горда идентичност е особено силен в бивша Източна Германия, която на практика беше анексирана чрез мирно поглъщане през 1989 г. С обединяването на страната западногерманци пристигнаха като нов елит, за да управляват предприятия или да ги закриват, а до една четвърт от населението се премести на запад, включително много млади жени.
В разговор във Ваймар, в Тюрингия, където германската демокрация се срива преди идването на нацистите, 69-годишната Ана Венске говори за източногерманската идентичност като за нещо изгубено.
„Беше по-германско“, каза тя. „Не малка Америка като Запада.“ Ключови фигури от АзГ като Бьорн Хьоке се възползват от това трайно разделение, като внушават, че западногерманците вече дори не са германци, а просто колонизирани американци, заяви Щефен Мау, социолог, роден в Източна Германия. „Те дават на хората с комплекс за малоценност усещането, че са били по-добри германци, че са автентични, че те са бъдещето“, каза той.
Много източногерманци са смятали, че са се противопоставяли на съветските си окупатори повече, отколкото западногерманците са се противопоставяли на културата на своите окупатори, особено на американците. Комунистическа Източна Германия се представяше като наследник на съпротивата срещу Хитлер, посочват историци, и поради това не възприе културата на вината, която доминираше на Запад след войната.
За много млади хора в Германия, които в голям брой гласуват за крайната левица или крайната десница, войната не е тяхна отговорност, а призивът на АзГ да се подчертават националните постижения, а не колективната вина, е привлекателен.
Подобно на президента Тръмп, който настоява американските институции да омаловажават робството и да подчертават герои като Джордж Вашингтон, АзГ иска да промени образованието, музеите и обществените медии, така че да омаловажи германската вина и да подчертае германската гордост и величие.
„Повече Бисмарк, по-малко Хитлер“, заяви Ханс-Томас Тилшнайдер, заместник-председател на АзГ в провинцията и говорител по въпросите на образованието в Саксония-Анхалт. Германия преживява „психодрама за собствената си история“, заяви Яша Мунк, германско-американски политолог. „Дебатът за десния популизъм отчасти е свързан с въпроса какво да правим с германската история“, каза той. По думите му АзГ иска да изостави доминиращата „Erinnerungskultur“, или култура на паметта за престъпленията на нацистите, в полза на едно различно, по-гордо бъдеще.
Това, което промяната в културата на паметта действително представлява, е „краят на дългия политически XX век“, заяви политологът и анализатор Иван Кръстев. Отговорността за нацистите, каза той, „вече не може да бъде използвана за стабилизиране на политическата система на Германия“.
Особено в Източна Германия, каза той, носталгията не е по комунизма или нацисткия режим. Вместо това копнежът е по огромния брой хора, напуснали Изтока, и по тихия живот, който си спомнят останалите. „Те изпитват носталгия по света, който смятат, че са разбирали, а сега живеят в свят, който не разбират“, каза Кръстев. „Гордостта, която хората са изпитвали от собствения си живот, не е била уважавана, а хората, лишени от гордост, много лесно се изкушават от политически партии, които започват да говорят за гордост, величие и величавост.“
Отзвук от същите аргументи ясно се чу в изказванията на форума „Амброзети“ в Италия на Жордан Бардела, заместник на лидера на френския „Национален сбор“, и на Роберто Ванначи, бивш генерал, който е създал италианска политическа партия „Национално бъдеще“, намираща се още по-вдясно от тази на министър-председателя Джорджа Мелони.
Крайнодесните говорители далеч не останаха без опозиция: центристите на годишния икономически форум ги атакуваха, обвинявайки ги в наклон към фашизма, и цитираха последната реч на френския президент Франсоа Митеран, в която той заяви, че в Европа „национализмът е война“. Позицията на избирателите между тези конкуриращи се сили ще бъде подложена на изпитание на ключовите избори догодина във Франция, Италия, Полша и Испания, където силни крайнодесни партии се опитват да насочат политиката в своята посока.
Свързана новина
Западът е станал самодоволен по отношение на демокрацията и „е започнал да я приема за даденост“, заяви Дарон Аджемоглу, носител на Нобелова награда за икономика и автор на „Какво се случи с либералната демокрация?“.
Демократичното отстъпление и възходът на популистката политика „до голяма степен са движени от провалите на либералната демокрация“, каза той.
По думите му двата основни аспекта на този провал са икономически - нарастващото неравенство и пренебрегването на усилията за разпределяне на богатството - и възходът на това, което той нарече „културна политика отгоре надолу“, която се е отнасяла с презрение към по-слабо образованите и по-непривилегированите избиратели и техните тревоги, отваряйки пространство, което крайнодесните партии да запълнят.
До голяма степен случващото се в Германия е международен феномен, отбеляза Джон Кампфнер, британски анализатор на Германия, който е и германски гражданин. „Всяко от тези популистки движения има своите специфики, но следва сходни коловози“, каза той.
„Население, което се чувства несигурно“, каза той, „което свързва глобализацията и транснационалната идентичност с несигурността, е много възприемчиво към този вид идентичностна политика от националноконсервативна гледна точка.“
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
