Писма, конфискувани от Британския кралски флот, преди да стигнат до френски моряци по време на Седемгодишната война, бяха отворени за първи път.
Написани през 1757-1758 г., те били изпратени от близки на екипажа на френски военен кораб, но никога не достигат до тях.
Професор Рено Морийо, който е открил писмата, каза, че те са за „човешки преживявания“.
Седемгодишната война е между Великобритания и Франция за контрол над Северна Америка и Индия. Тя приключи с Парижкия договор, който облагодетелства повече Обединеното кралство.
По думите на професор Морийо, академик от университета в Кеймбридж, писмата били 104 на брой и били много близко да достигнат до целта си. Френските пощи направили всичко възможно писмата да достигнат до получателите си, но не сполучили.
Корабът бил заловен от британците на път от Бордо за Квебек през 1758 г.
Служители на Британското адмиралтейство смятат, че писмата нямат военно значение.
„Разбрах, че съм първият човек, прочел тези много лични писма. Получателите не са имали този шанс. Бяха много емоционални“, каза проф. Морийо, цитиран от Би Би Си.
Писмата били изпратени до една четвърт от моряците. Те включват писмо от Мари Дюбоск до нейния съпруг, първи лейтенант на кораба, Луи Шамбрелан.
„Мога да прекарам нощта в писане. Аз съм твоята вечно вярна съпруга“, написала тя.
„Лека нощ. Полунощ е. Мисля, че е време да си почина“, пише още Дюбоск.
Изследователите казват, че тя не е знаела къде е съпругът ѝ или че корабът му е бил заловен от британците. Той не получил нейното писмо и те не се срещали отново, като Дюбоск починала на следващата година в Северна Франция. Шамбрелан се завърнал във Франция и се жени повторно през 1761 г.
В друго писмо Ан Льо Серф казва на съпруга си Жан Топсент, подофицер: „Нямам търпение да те имам“.
„Тези писма са за човешки преживявания, те не са уникални за Франция или XVIII век. Те разкриват за това как се справяме с житейски предизвикателства“, уточни проф. Морийо.
„Когато сме разделени от любимите хора поради събития извън нашия контрол, като пандемия или войни, трябва да измислим как да поддържаме връзка, да се грижим за хората и да поддържаме страстта. Днес имаме Zoom и WhatsApp. През XVIII век хората са имали само писма, но това, за което са писали, важи и днес“, завърши проф. Морийо.
