В коридорите на московската редакция на вестник „Новая газета“ цари тишина.
Усещането за празнота е потискащо.
„Вече няма вестник“, казва бившият главен редактор Дмитрий Муратов в ексклузивно интервю, публикувано в YouTube канала на BBC News.
64-годишният Муратов е сред съоснователите на „Новая газета“ преди повече от 30 години. Изданието се превърна във водещ пример за безкомпромисна независима журналистика в Русия, разкриваща нарушения на човешките права и корупция по високите етажи на властта.
Свързана новина
През 2021 г. Муратов беше един от двамата носители на Нобеловата награда за мир за усилията си „за защита на свободата на изразяване“. Нобеловият комитет отбеляза, че „шестима от журналистите [на „Новая газета“] са убити, сред тях Анна Политковская, която пишеше разобличаващи статии за войната в Чечения“.
Това беше признание за смелата журналистика.
Но не успя да защити вестника.
Натискът срещу „Новая газета“
„Путин издаде указ и печатниците на вестника бяха национализирани“, обяснява Муратов. „Регистрацията му беше отнета.“
„Новая газета“ все още има присъствие в интернет, макар и силно ограничено. Руските власти са блокирали достъпа до сайта на изданието. Той може да бъде отварян от чужбина или с помощта на VPN – виртуални частни мрежи, използвани за заобикаляне на ограниченията.
Проблемите на вестника са отражение на по-широките репресии срещу свободата на словото в Русия, които се засилиха след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г.
„Повечето лидери на общественото мнение бяха обявени за „чуждестранни агенти“, „екстремисти“ или „терористи“. Става дума за няколкостотин души“, казва Муратов.
„Данните варират, но според една консервативна оценка от началото на руската „специална военна операция“ [в Украйна] най-малко 1500 души вече са в затвора, след като са се обявили срещу сегашната държавна политика. Това е три пъти повече, отколкото в жестоките времена на КГБ в СССР.“
В своята Нобелова лекция за мир през 1975 г. дисидентът Андрей Сахаров изброява имената на повече от 120 политически затворници в Съветския съюз, за които е знаел. Десетилетие по-късно Amnesty International оценява броя на затворниците на съвестта в СССР на повече от 600 души.
Муратов: „Никога няма да има победа“
Това, което Кремъл през 2022 г. е предполагал, че ще бъде кратка и успешна „военна операция“, се превърна в най-кръвопролитния конфликт в Европа след Втората световна война.
Въпреки това президентът Владимир Путин продължава уверено да прогнозира победа за Русия.
„Никога няма да има „победа“, възразява Муратов. „Защото онова, което се случва вече близо пет години – независимо как ще завърши – вече не може да се смята за победа.“
„Не може да има победа, когато два славянски народа са разкъсали на парчета един милион души. Или повече от един милион.“
„Струва ми се, че ситуацията с Украйна сега е следната: можеш да я унищожиш, но не можеш да я завладееш. Какво имам предвид под унищожаване? Продължаване на ескалацията чак до използването на ядрено оръжие.“
На въпроса дали действително смята, че руският президент би използвал ядрено оръжие в тази война, Муратов отговаря:
„Всички онези политически експерти, които казват „Путин мисли това“ или „Путин се страхува от онова“… всички те са шарлатани. Това е на нивото на астрологията. Никой не знае какво се случва в главата на Владимир Путин. Аз също не знам.“
„Гледам на нещата единствено като журналист. Анализирам големи масиви от данни. От началото на годината необходимостта от използване на ядрено оръжие е била споменавана повече от 500 пъти. Когато това го говорят откачени хора, не обръщам внимание. Но съм го чувал да се обсъжда по държавната телевизия. А на Петербургския международен икономически форум – събитие, организирано от държавата – един от участниците представи използването на ядрени оръжия като нещо благоприятно, като нещо добро.“
„Увеличи ли се сигурността?“
Когато обяви началото на мащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г., Путин говореше за „гарантиране на сигурността на Русия“.
„Кажете ми, увеличи ли се сигурността?“, пита Муратов. „При положение че украински дронове вече атакуват складове на [най-големия руски онлайн търговец] Wildberries; при кризата с бензина, прекъсванията на мобилния интернет, политическите затворници? Увеличи ли се сигурността, или не?“
Въпреки социологическите проучвания, които отчитат спад във вътрешното одобрение за Путин, Муратов смята, че руският президент продължава да държи здраво властта.
„Съжалявам, но не вярвам на всички тези приказки за разцепление сред представителите на елита, за тайни заговори. Страната се управлява от Владимир Путин. Те се страхуват от него.“
„А този страх се подсилва по всякакъв начин от основната му опора – Федералната служба за сигурност (ФСБ).“
Критики и към Запада
Колкото и критичен да е към собственото си правителство, Муратов не храни особени илюзии и по отношение на Запада.
„[Путин] много добре знае истинската стойност на европейските лидери. От една страна, те му говорят за човешки права. Той се смее с глас, защото с другата ръка подписват – или подписваха – споразумения с Русия за търговия с петрол, газ, диаманти… с всички тези неща. Когато говорят на Путин за европейски ценности, той наистина се смее с глас. Знае истинската стойност на хората, които му проповядваха тези ценности.“
В Русия Муратов е обявен за „чуждестранен агент“ – определение, което често се използва срещу критици на Кремъл. Правата на хората с такъв статут са ограничени: забранено им е да преподават и да участват в избори, а ако продадат жилището си, нямат свободен достъп до получените средства. Определението има и стигматизираща функция – да създава в обществото усещането за вътрешен враг.
Журналистът обаче не желае да поставя акцент върху натиска, на който самият той е подложен. Вместо това предпочита да говори за съдбата на своите сънародници в затвора.
Лицата на политическите затворници
„Това, което най-много ме тревожи в момента, е, че никой по света не се интересува от политическите затворници, които първи се обявиха срещу заграбването на земя в съседната ни страна“, обяснява Муратов.
Той отваря папка и изважда купчина големи снимки – портрети на затворници.
На една от тях са четирима журналисти – Антонина Фаворская, Константин Габов, Сергей Карелин и Артьом Кригер, осъдени и изпратени в затвора по обвинения в екстремизъм. Те са обвинени във връзки с антикорупционната организация на покойния опозиционен лидер Алексей Навални.
Има и снимка на Алексей Горинов – общински депутат, изпратен в затвора за „съзнателно разпространяване на невярна информация“ за руските въоръжени сили, след като се обявява срещу войната в Украйна.
„А ето и един прекрасен пианист – Павел Кушнир“, казва Муратов. „Изключителен изпълнител на Рахманинов и Шуберт.“
Музикантът е арестуван, след като публикува антивоенни видеоклипове. Муратов показва втора снимка.
„А това е той в ковчега си.“
Павел Кушнир умира в следствения арест по време на гладна стачка. Той е на 39 години.
Поредицата от снимки и истории за хора в затвора показва опасностите пред онези, които властта представя като свои противници. Те напомнят и за рисковете, които носи публичната критика срещу властите и войната.
„Дава ли ви статутът на Нобелов лауреат поне някаква защита, за да можете да казвате каквото искате?“, питам Муратов.
„Този въпрос не е към мен“, отговаря той. „Когато имате възможност, задайте го на властите.“
13-часов обиск в редакцията
Има още една снимка. Тя е от април.
„Това е адвокатът на вестника, докато чакаше да влезе в сградата. Полицията претърсваше офиса ни. Отне им 13 часа. И не позволиха на адвокатите да влязат. Нашият отговорен редактор Олег Ролдугин сега е под домашен арест.“
Муратов рисува мрачна картина на живота в Русия за критиците на властта.
Но има и моменти на надежда.
„Живеем във време, в което си мълчиш. Но толкова много хора подкрепят това, което правим. По улиците на Москва аз и колегите ми чуваме само думи на благодарност. Произнасят ги шепнешком. Но това, което хората мислят, е много важно.“
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
