След почти 100 години развитие, леченията, които засилват имунната система на организма да се бори с рака, навлизат в зряла фаза – и спасяват човешки животи.
Когато 71-годишната Морийн Сидерис е лекувана от рак на дебелото черво през 2008 г., тя се подлага на операция. Лечението е успешно, но възстановяването след операцията е тежко.
Четиринадесет години по-късно Сидерис, която живее в Ню Йорк, е диагностицирана с рак на хранопровода – и този път лечението ѝ, предложено чрез клинично изпитване, изглежда коренно различно. На всеки три седмици тя пътува до онкологичен център за 45-минутни вливания на лекарство, наречено достарлимаб.
Само след четири месеца лечение туморът на Сидерис изчезва – без операция, химиотерапия или лъчетерапия, като единственият ѝ сериозен страничен ефект е надбъбречна недостатъчност, причиняваща умора. „Невероятно е“, казва тя. „Почти като научна фантастика.“ И въпреки това – това е реалност. Сидерис е една от нарастващия брой пациенти, които се възползват от имунотерапията – метод на лечение, който достига своя разцвет след повече от век развитие.
„Развълнувам се до сълзи и настръхвам“, казва Дженифър Уорго, професор по хирургична онкология и изследовател на имунотерапията. „Хората живеят – и живеят с добро качество на живот. Говорим за излекуване.“
Тялото има естествена способност да „разпознава и елиминира клетки, които не са част от него“, обяснява Карън Кнудсен, цитиранот BBC. Ако всичко функционира правилно, това включва и раковите клетки. Но понякога те успяват да се скрият или да „надхитрят“ системата, което води до неконтролиран растеж. Целта на имунотерапията е да „разкрие“ тези клетки, за да може имунната система да ги разпознае и унищожи – с потенциално изключителни резултати.
Как имунотерапията се бори с рака днес
Две от най-известните форми на имунотерапия са CAR-T клетъчните терапии и инхибиторите на имунните контролни точки.
CAR-T терапиите включват извличане на Т-клетки от кръвта на пациента, модифицирането им в лаборатория, за да атакуват раковите клетки, и връщането им обратно в организма. В момента те се използват главно при кръвни ракови заболявания.
Инхибиторите на имунните контролни точки са лекарства, които „изключват“ механизъм, спиращ имунната система. Някои ракови клетки използват този механизъм, за да се скрият, но тези лекарства пречат на това и позволяват на имунната система да ги атакува.
Въпреки това и двата метода имат ограничения. CAR-T терапиите трудно се прилагат при солидни тумори и са скъпи. Инхибиторите могат да предизвикат различни странични ефекти – от кожни обриви и умора до възпаления на органи.
Освен това нито една имунотерапия не действа при всички пациенти. Обикновено между 20% и 40% от пациентите реагират положително.
Комбинирани подходи
Изследователите търсят начини повече пациенти да се възползват. Например диета, богата на фибри, може да подобри резултатите чрез влияние върху чревния микробиом. Някои лекарства за холестерол (статини) също може да усилват ефекта. Комбинирането с други терапии, като радиация или ултразвук, също може да помогне, като прави туморите „по-видими“ за имунната система.
Все по-голямо значение има персонализираният подход. Ракът не е едно заболяване, а над 200 различни, и дори пациенти с еднаква диагноза могат да имат различия на клетъчно ниво. Учени вече са постигнали впечатляващи резултати при пациенти със специфичен генетичен профил – при много от тях туморите изчезват напълно без операция.
Ваксини срещу рак
Изследват се и ваксини срещу рак. Те обучават имунната система да разпознава специфични белтъци на тумора и да го атакува.
В едно проучване през 2025 г. девет пациенти с рак на бъбреците получават персонализирани ваксини и остават без рак години след операцията.
„Това е нов свят“, казват учените. „Можем бързо да създадем ваксина срещу конкретния тумор на пациента.“
