Куршум, който пронизва целта си на хиляди километри разстояние, като заобикаля и „надбягва“ всички защити по пътя си – така Русия представя своите хиперзвукови ракети. През последните дни виждаме супероръжието на Москва в действие – с него бяха поразени цели в Украйна. Покриват ли се с реалността руските амбиции и има ли Кремъл в арсенала си система, с която да пренапише правилата на съвременната война?
Оказва се, че отговорът на въпроса не е толкова прост. Хиперзвуковите ракети са едно от големите технологични нововъведения в областта на оръжията, но освен това и са изключително инженерно предизвикателство, което все още преодолява своите „детски болести“. Защитата срещу тях е възможна, но все още далеч не е толкова ефективна, колкото срещу други подобни нападателни системи.
Какво представляват хиперзвуковите оръжия?
Основна характеристика на хиперзвуковите ракети е изключително високата скорост на полета на границата на атмосферата – над 5 пъти скоростта на звука и то по време на голяма част от мисията си (балистичните ракети са толкова бързи едва при връщането си в атмосферата – б.р.).
Освен това, по пътя си към целта те многократно променят курса си, като така стават много трудни за засичане и прехващане от традиционните системи за противовъздушна и противоракетна отбрана. Във финалния етап те се спускат към крайната си точка.
Military.com в свой материал посочва, че заради триенето с атмосферата ракетата буквално лети в облак от плазма, който поглъща радио вълните и така допълнително затруднява традиционните активни радарни системи.
„Вашингтон пост“ напомня в свой материал, че Съветският съюз започва да работи по този тип ракети още през 80-те, преди всичко – като контрамярка срещу мощните ударни авионосни групи на американския флот, които включват самолетоносачи, ракетоносни крайцери, разрушители и други бойни кораби.
След оттеглянето на САЩ от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана от 2002 г. развойната дейност в Русия се активизира. През 2018 г. президентът Владимир Путин лично представи балистичната хиперзвукова ракета „Кинжал“.
Тя се изстрелва от модифициран изтребител МиГ-31, като представлява развитие на ракетата на комплекса „Искандер“. Според руските информации ракетата може да порази целта си на 2000 км разстояние, американските разчети са за около половината от това, но остават впечатляващи.
От кораби пък излитат хиперзвуковите крилати ракети „Циркон“, които също са в производство и имат възможност да прелетят 500 км на ниска височина с хиперзвукова скорост и така стават още по-трудни за париране.
Надценена ли е маневреността?
Силата на хиперзвуковите ракети е и тяхна голяма слабост. Корпусът на такова доста тежко оръжие трябва да издържа на хиляди градуси жега, а всяка от маневрите по време на полета води до допълнително натоварване, а също така и загуба на височина и намаляване на радиуса на действие.
Физикът от Масачузетския технологичен институт д-р Дейвид Райт пресмята пред сп. „Еър Форс“, че хиперзвуковата ракета се нуждае от 7 минути и 15% от радиуса си на действие за 30-градусов завой.
Сп. „Форин Полиси“ цитира Центъра за стратегически и международни изследвания, който в свой подробен доклад изследва възможностите за защита от новите оръжия. Според експертите от базираната във Вашингтон организация всяко нарушаване на предварително зададения ритъм на полета може да доведе до провал на мисията и даже разпад на ракетата.
Как могат да бъдат спрени?
Затова и едно от предложенията в доклада е наглед ексцентрично, но с потенциално висока ефективност – т.нар защита чрез разпрашаване. Това означава насищане на атмосферата около потенциалната цел на ракетата с твърди частици. При съприкосновение на летящия с хиперзвукова скорост боеприпас с облака има голяма вероятност да пострадат стабилизаторите му, да загуби управляемост и да пропусне мишената си.
Друг вариант за асиметрично противодействие е насочване на мощно микровълново лъчение по предполагаемия курс на ракетата. Всяко смущение на електрониката ѝ при толкова висока скорост може да повлияе значително на нейната точност.
В края на миналата година от Пентагона признаха, че разглеждат подобни варианти за защита от хиперзвуковите ракети, но специалистите са категорични, че това по никакъв начин не е окончателно решение на проблема.
Сп. „Еър Форс“ отбелязва, че ще е необходимо значително надграждане на възможностите на съществуващите в момента комплекси за ПВО и ПРО, а и на системите за ранно предупреждение.
Високата скорост, топлината и специфичната траектория на хиперзвуковите ракети ги прави „видими“ за радарите, когато са на по-малко от 500 км. Базираните на кораби противоракети комплекси „Еджис“ имат нужда от 8-10 секунди време за реакция, което означава, че атаката трябва да бъде отбита в рамките на 1-3 минути.
Най-новата генерация базирани на сушата комплекси „Пейтриът“ са с хиперзвукови ракети, но експертите имат сериозно колебание дали и тяхната скорост ще е достатъчна.
Така или иначе, пряко попадение не е нужно - взрив близо до ракетата е много вероятно да разстрои полета ѝ до степен, в която да пропусне целта.
