Законопроект, внесен в петък в Държавната дума от управляващата партия "Единна Русия", предвижда неправителствените организации, развиващи политическа дейност и финансирани от чужбина, да бъдат разглеждани като "чуждестранни агенти". Руски правозащитници разкритикуваха инициативата.
За чуждестранни агенти ще се смятат руските НПО, които получават пари или други блага от чужди държави, държавни органи, международни и чуждестранни организации и от чужди граждани, участвайки същевременно в политическа дейност на руска територия, включително в интерес на чуждестранните им спонсори, обясни пред журналисти депутатът Александър Сидякин, един от авторите на текста.
Като участник в политическа дейност, според Сидякин, ще се разглежда организация, която "независимо от заявените цели и задачи финансира и провежда политически акции с цел да въздейства на държавните органи при вземане на решения, насочени към промяна на държавната политика, водена от тях, а също и за формиране на общественото мнение с посочените цели".
Обозначението "чуждестранен агент" ще трябва да фигурира върху всички материали, разпространявани от такива организации. Ако проектът бъде приет, те ще се вписват в специален регистър, ще бъдат подлагани всяка година на одит и ще представят два пъти годишно отчет за своята дейност.
Предлаганите поправки в законодателството "по никой начин не забраняват дейността на НПО и не ограничават правата им", заяви Сидякин.
Според депутата те "целят да гарантират прозрачност относно функциите им на чуждестранни агенти и да осведомяват за тях гражданите на Русия", посочва АФП.
Много НПО в Русия "ще харесат това наименование и най-сетне ще спрат да се маскират, като оголят истинската същност на дейността си". А щом хората "видят колко агенти за влияние има в страната", ще започнат по-активно да развиват гражданското общество", твърди Сидякин, цитиран от ИТАР-ТАСС.
"Това е атака срещу гражданското общество и демокрацията", заяви обаче пред Интерфакс Людмила Алексеева, председателка на Московската Хелзинкска група. "Искат да ни представят за предатели пред нашите сънародници", добави тя.
АФП припомня "редовните" обвинения срещу руските правозащитни организации, по-специално изпратили наблюдатели на парламентарните и президентските избори, по време на протестите от последните месеци след вота за Държавна дума през декември, опорочен според опозицията с множество фалшификации. Тогавашният премиер Владимир Путин, върнал се през май отново на президентския пост, ги обвини по-специално, че се стремят да дестабилизират страната, "финансирани и обгрижвани от външни сили".
